През месец март, по-точно на 14-ти и 24-ти март, и двамата с мъжа ми Румен имаме рождени дни.Обикновено празнуваме по-шумно на едната от двете дати - тази, която е по-подходяща като ден от седмицата, тъй като две празненства в толкова кратък период е малко прекалено. Тази година аз "уцелих" печелившата дата, тъй като 24-ти март се падна в събота. Моята особено специална торта ще оставя за накрая, започвам с тортата на Румен.
Както с подаръците, така и с тортите за най-близките хора е трудно да не се повтаряш. Предишните години, откакто започнах да се пристрастявам към декорирането на торти, направих на мъжа ми няколко "риболовни" - една благодатна, но не неизчерпаема тема! Тази година реших, че е време за нещо по-различно и се спрях на торта, свързана с работата му, още повече тя беше предназначена за почерпка с колегите:
За тези, които се чудят какво е това, пояснявам, че така приблизително изглежда сърцето с прилежащите му големи съдове. Румен е кардиохирург, затова сложих и съответните инструменти. Тук аз успях да съчетая професионалните си познания и тортеното хоби, и смея да заявя, че анатомията на сърцето е доста точна. Ето и два погледа отстрани:
|
Откъм "върха" на сърцето |
|
Инструментите |
Тази торта беше направена за рекордно кратък срок - шест часа с печенето, сглобяването и украсата. На всичкото отгоре до последния момент се притеснявах дали захарната паста ще ми стигне, защото бях забравила да си купя навреме и използвах последните късчета, които имах. Наложи се също да довършвам някои неща в спалнята, защото исках да запазя тайната до последно. Точно в полунощ на 13-ти бях готова със всичко, дори и със снимките, и нямах търпение да поднеса тортата на Румен. Не съм сигурна дали му е било приятно след цял ден на работа отново да се пренесе в операционната, но във всеки случай постигнах желания ефект - той направо занемя! Сред колегите тя също беше оценена по достойнство и стана повод за много шеги.
По отношение на моята торта - аз за малко изобщо нямаше да имам такава! Поговорката за обущаря, който ходи без обувки, е вярна в повечето случаи. Така се случи, че точно преди 24-ти трябваше да направя две почти в един ден, и в петъка в малките часове силите ми стигнаха колкото да изпека блатовете, които бях избрала за себе си. Тъй като си легнах много късно, на следващата сутрин бях на път да се откажа от украсяването и просто да намажа тортата с крем надве-натри. Тук обаче се намесиха децата и предложиха те да я украсят, а аз да си полегна, за да не ги гледам какво правят. Така че сложих покритието от моделираща маса и ги оставих да се разпореждат с инструментите, боите и цветните захарни късчета, а аз самата се отправих към спалнята.
Събудих се отпочинала и момичетата ме чакаха, горяши от нетърпение да видя по-скоро какво са сътворили. Не знам какво очаквах - може би нещо с копчета, цветя и различни захарни фигурки, но във всеки случай не и това:
Беше много по-красива, отколкото си бях представяла! Моите прекрасни деца ми направиха най-хубавия възможен подарък през този ден, а освен тортената "рисунка ми бяха нарисували и картички, поднесоха ми подарък и букет. Ето ги и тях с тортата, с изключително сериозен вид, присъщ на позирането пред апарата:
Това беше една от многото ми приятни емоции през този ден, които направиха празника ми истински щастлив.
С нашите торти експериментирам по отношение на вкусовете и изпробвам нови рецепти. За Румен избрах една много нестандартна грейпфрутова торта. Тя беше ароматна и кремът й се получи интересен, но имах забележки относно блата, затова няма да се спирам на рецептата й, докато не открия по-сполучлив вариант.
Моята торта обаче си струва да бъде споделена и правена отново. Отдавна ме привличаше една рецепта за торта "Татяна" от тортената библиотека на БГ- мама - оригиналът можете да видите тук. Аз направих някои малки промени и ще публикувам моя вариант в раздела "Рецепти". Това е една сочна, много вкусна и лесна за правене торта, удобна за покриване с моделираща маса и декорации.