Темата за Мечо Пух и неговите приятели е една от тези, които продължават да ми носят удоволствие, макар че вече е доста поизтъркана. Харесвам я не толкова заради популярното филмче на Дисни, а заради спомените си от детските години, свързани с книгата - една от любимите ми. За жалост образите, които изработвам върху тортите, са изцяло подобие на анимационните герои, а не плод на собственото ми въображение, но поне виждам хиляди възможности за разнообразни сценки с тяхно участие. Този път, като разбрах че отново ще ги изобразявам като тортена декорация, се спрях на къщичката на Мечо Пух, погледната отвътре. За вдъхновение ми послужи една картинка, която реших да пресъздам.
Първоначално имах идея да направя и "гръб" на тортата, които да е като стената на къщата, но като пробвах този вариант, не ми се видя толкова добър. Така направих само част от мебелировката. Ето някои снимки на героите в по-близък план:
Другата торта, която искам да представя, е свързана с костенурчето Франклин. Това е вече третият път, когато се "срещам" с него - резултатите от предишните можете да видите тук и тук. Когато децата ми бяха малки, те не проявиха интерес към тази тема, може би защото и аз самата не я харесвам особено много и никога не съм им купувала книжки от дългата поредица с истории за Франклин и приятелите му. Независимо от това обаче се оказа, че по някакъв необясним и за мен начин и трите торти, които направих за него, попаднаха сред по-любимите ми творения. Явно все пак темата крие в себе си някакъв уют и топлина, който ми влияе по време на работата... Ето крайният резултат от сегашната ми работа:
Поглед отпред |
Поглед отзад |
Поглед отстрани |
За вдъхновение при тази торта ми послужиха книжките "Франклин кара колело" и "Франклин има нова каска". Избрах точно тези две по желание на рожденника и майка му, по същата причина като елемент на украсата присъстваше червеното колело на костенурчето и велосипедната му каска. Ето и тук някои детайли:
С това приключвам темата, с надеждата, че в по-обозримото бъдеще все пак няма да ми се налага пак да правя отново нещо подобно. Въображението ми е доста богато, но всичко си има граници!