Разглеждайки тазгодишните си снимки, изведнъж се сетих, че съм пропуснала да представя своевременно подготовката за рождения ден на по-голямата ми дъщеря Бояна! Той беше на 24-ти юли, така че доста време мина оттогава, всичко е отдавна изядено и забравено.....Както и да е, снимките от събитието останаха и сега ще ви ги споделя, с което ще се върнем назад във времето на басейните, морето и сърфа!
Тъй като рожденият ден се пада в средата на лятото, от години сме измислили вариант за празнуване, свързан с басейн - този в къщата на родителите ми, която се намира на 20 км извън София. Това е удобно както за гостите, така и за мен, защото не е далече, но не е и в града все пак, а в къщата имам всякакви удобства за допълнителна подготовка. Единствено организацията и транспортът изискват повече усилия, но след това всичко върви гладко!
Естествено, обмислянето на темата на тортата беше започнало доста отдавна, но конкретна идея всъщност нямаше. Нещата се избистриха непосредствено преди събитието. Може би заради горещото време и водните забавления все ни тегли към морската тема....За втори път Боби се спря на хавайско-сърфистката тема. Тя всъщност е много благодатна и приятна за работа, макар и да не е крайно оригинална. Първият път, когато правих "сърфистка" торта за партито в началото на тортената си дейност, беше един от малкото ми /за щастие/ провали - фонданът се свлече на дипли по стените. Печалният резултат може да се види на тази снимка:
Дори идеята на тази торта не беше моя - тогава бях още на етапа, на който копирах чужди неща в хода на натрупването на опит...
Е, сега нещата стояха съвсем другояче и по желание на дъщеря ми се заех с доста по-амбициозен проект. Така, както тя ми описа желанията си, трябваше да изпълня следните задължителни условия:
1. Да има големичка фигурка на русо момиче в хавайска поличка, ядящо сладолед
2. Да има дъска за сърф и по възможност една-две палми
3. Тортата да бъде с "къдрички" отстрани и преливаща се по цвят /т.нар омбре ефект/ - това тя е виждала, разбира се, на други торти в нета.
4. Да има и цветя
5. И последно, но далеч не маловажно - тортата да е висока "към метър" !!!
Както можете да видите, задачата не беше лесна. От самото начало това, което се очерта като основен технически проблем, беше височината. От метър намалихме нещата на половин метър /с фигурката/, но въпреки това отново не бях сигурна в стабилността на конструкцията, която бях замислила, особено при необходимостта от транспортиране с кола извън София. За да успея да направя подобно нещо, се обърнах към баща ми за малко дърводелски услуги. В крайна сметка той ми направи следната конструкция:
Това щеше да бъде подложката на тортата, а с помощта на вертикалната пръчка щях да фиксирам етажите, за да е стабилно всичко.
Във връзка с ползването на подобна опорна част се сблъсках с някои нови за мен неща. Така например трябваше да пробия предварително дупки в подложките на съответните етажи, за да мога да ги нанижа един върху друг в правилната позиция. Естествено, дупките бяха малко по-широки, за да имам възможност за допълнително коригиране при нужда. Освен това прикрепващата част в основата налагаше да се издълбае малко от долния етаж. В неговата подложка направих просто една дупка с размерите на планката и след окончателното сглобяване издълбах част от показващия се блат. Освен това според плановете ми средната част на тортата щеше да е тясна и дълга. Тъй като нямах нужда от чак толкова голяма торта, реших този елемент да представлява стиропорен цилиндър /дъми/ с диаметър 10-тина сантиметра и височина 20. В него съответно също трябваше да пробия дупка.
След тази подготовка вече можех да започна същинската подготовка. "Ядивната" част от тортата всъщност бяха два етажа с диаметри съответно 24 и 20 см и височина около 11 см.
Ето и всичко в завършен вид:
Изглед отпред |
Изглед отстрани |
Детайлите |
Общо взето останах доволна от резултата, с изключение на къдричките, които не станаха особено добре и очевидно искат още тренировки. Това обаче едва ли ще ми се случи скоро, защото определено не са точно моят тип украса....
Транспортирането не стана в сглобен вид, горната част с фигурката поставих преди поднасянето.
Освен самата торта имаше и други сладки изненади в тон с нея. Едното от тях бяха кексчета, изпечени във фунийки за сладолед и украсени съответно като истински сладоледчета. Имаше розови и сини френски макарони и кейк-попс във формата на кофички за пясък. Винаги ми се е искало да украся и заснема масата преди да "дойдат шведите"....но това досега при толкова щъкащи наоколо дечица и при парти тип "къпане в басейн и търчане по поляната" вече трета година не ми се удава! Ето все пак няколко снимки от поднасянето на тортата:
По желание на дъщеря ми и съставът на тортата беше експериментален Експериментите всъщност започнаха една седмица предварително и изпробвахме общо четири варианта за вкуса. Едната част беще с бисквитки "Орео", която всички одобрихме единодушно като фаворит. Изпробвахме също торта "Кока-кола", която отпадна, но кремът за нея се получи интересен. Вместо това в официалната версия влезе вариантът с ванилови блатове и вкус на дъвка. Рецептата за тортата "Орео" съм споделила вече в раздела с рецептите и тя действително е особено сполучлива. Кремът с вкус на кока-кола направих с помощта на желирани бонбони по начина, по който правя ганаш - малко бял шоколад, пакетче желирани бонбони с този вкус загряти и разтопени в млечна сладкарска сметана. Кремът с вкус на дъвка направих с помощта на концентрирана есенция, която се намира в специализираните магазини.
Покрай тази морско-сърфистка торта искам да покажа набързо и снимките на една малка тортичка на тема кайт-сърф, която направих скоро след рождения ден - платното на кайта беше още един нов момент в тортената ми практика:
Е, тук разбира се, проблемът беше не толкова платното, а фигурата и позата на сърфиста....Макар и малка и направена за кратко време, тортичката беше много приятна за правене и източник на нови експерименти и ми достави голямо удоволствие!