Още малко на романтична вълна - време за бисквитки

       Както обещах, сега ще покажа няколко дреболии - по стечение на обстоятелствата това са все декорирани курабии за романтични поводи. Ще наблегна предимно на снимките, мисля, че много обяснения не са нужни.

        Може би само в първия случай се налага да вмъкна малко предистория. Преди 14-ти февруари към мен за съдействие се обърна млад мъж, който ме помоли да направя декорирани бисквитки за неговата приятелка. Работата беше там, че той искаше при поднасянето им да направи предложение за женитба, така че случаят беше малко по-специален - и то не само по отношение на самата декорация. Момчето искаше на всяка от сладките да има по една буква от имената на двамата, и да са подредени съответно в подходяща красива кутия. Най-трудното за мен в този случай беше именно намирането на кутия за курабийките. Тъй като подреждането трябваше да стане на един ред, за да се четат имената, и същевременно да не се разместват при пренасянето, размерът на кутията беше фиксиран в доста тесни граници. След като няколко дни проучвах какви ли не възможности за опаковането на курабиите, накрая попаднах на правилното място в лицето на Ариадна ателие - работите й можете да разгледате в блога /линкът по-горе/ или на страницата й във Фейсбук - тук. И преди бях виждала някои от творенията на Ариадна, които много ми бяха допаднали, така че кутията стана точно както си я представях за случая. Сега ще ви покажа как станаха сладките и как изглеждаха вече опаковани:

 

       Само ще отбележа, че с Ариадна се сработихме чудесно и продължихме общуването си впоследствие, защото моите дъщери проявиха интерес към изработката на картички и кутии и посетиха няколко пъти детската "работилничка" в ателието, която също горещо препоръчвам!

         И понеже наближаваше Св.Валентин, направих набързо и малко курабии за децата ми и техните съученици:

       Както се казва, трябваше да доизползвам докрай останалите ми захарни дантели и захарна хартия.....

        И за да не е днешната ми публикация напълно безполезна, ще дам тук няколко линка за сайтове, в които можете да намерите цвенти хартии с разнообразни десени, подходящи за разпечатване във формат А4 върху ядивна хартия - подобни на тези, които съм използвала за курабиите: 

                -  тук  периодично има свободно свалящи се мотиви на формат А4, сайтът по принцип е за правене на картички

       - тук  има голям набор от цветни хартии с най-различна тематика, сайтът е за детско творчество

            - тук  са комплекти, предимно винтидж и ретро-хартии, свалят се свободно, но става малко по-бавно

         

         И докато още съм на вълна романтика и женитба, ето и едни бисквитки за годежно парти - акцентът при тях падна върху годежното пръстенче на всяка бисквитка:

           Тъй като на партито щяха да присъстват и няколко момиченца, с бъдещата булка решихме да има и по-различни бисквитки за всяка от тях:

 

         

                 Е, за днес толкова, приключваме временно с романтиката! След една кратка /заслужена/ почивка ще дойде ред и на някои по-интригуващи теми, които отдавна очакват включване!

Мода и коктейли в розово

       Общото в тортите, които днес искам да покажа, е най-вече цветовата гама - розово и черно. И в двата случая тези цветове бяха изрично предпочетени при обсъждането на дизайна, това действително е класическа комбинация, но често се среща и може би затова аз избягвам да я предлагам като първи избор.
       Е, освен цветът на фондана  имаше и други общи неща - модни аксесоари в украсата и разбира се, и двете торти бяха типично "женски".


       В първия случай ставаше дума за рождения ден на 13-годишно момиче. Тук освен розовото-черния дизайн имаше и друго условие - да присъства задължително подиум за модни ревюта /catwalk/. Доколкото разбрах, празникът на момичето щеше да протече като детско ревю /за подробностите не бях много сигурна, тъй като майката, която ме помоли да изработя тортата, не е българка и повечето подробности уточнихме чрез нейна колежка/. Предвид това, че размерът беше относително малък - за 15 парчета - реших тортата да представлява самия подиум. Отгоре веднага си представих манекен, върху който има тоалет за обличане. 
       Ето какъв беше крайният резултат:

       Този път направих и малко снимки от процеса на сглобяването, така че мога да ги споделя с вас - не става дума за нещо сложно, разбира се. 

    Това е тортата преди измазването с маслен крем. Сглобена е от две части - дясната е кръг с диаметър 21-22 см с отрязана част от него, а лявата е малка квадратна тортичка. Обличането с готов блат е общо. Страничната лента е цяло парче, а не е снаждана от две.

   В този вид оставих да стегне за една нощ. Отгоре покрих с прозрачно фолио, за да се притиснат вдлъбнатите части сложих "подплънки" от станиол и вързах по-стегнато цялата конструкция.
   Снадката между двете части обаче си остава слабо място и след покриването - подложката не трябва много да се огъва при работата!



       Оставаше стойката за роклята отгоре. Нея направих от оризон, забучен на дървено шишче, който "облякох" подходящо. Важно е в такива случаи оризонът да не е много, защото ще получим дебел манекен след напластяването на слоевете фондан! То всъщност и моят не се получи от най-кльощавите:

За разкош добавих и шапката долу....

       Останалото не изисква кой знае какви разяснения - освен че цветът на сребристата част постигнах, като минах върху черен фондан с холограмен перлен дъст.


       Втората ми торта в черно и розово беше за съвсем друг случай - моминско парти! Всъщност обаче по първоначални предвиждания дизайнът й трябваше да е съвсем друг. Партито щеше да се състои на басейн и идеята беше нещо плажно и морско, с коктейли и женски аксесоари. Фактът, който най-вече попречи това да се реализира, беше размерът на тортата - за 10 човека. Вариантите, които измислих при тази големина, не се харесаха на приятелката на бъдещата булка, която се обърна към мен за тортата. И така в крайна сметка сменихме основно концепцията - украсата да бъде в стил "Сексът и градът". 
       Аз може би съм една от малкото жени, напълно незапознати със филма, но за щастие в наши дни лесно може да се намери информация за всичко. Убедих се и сама, че розово-черно-сребристата гама е емблематична за този "сюжет" и се примирих с неизбежното. 

     

        Доминото отгоре не е напълно в контекста  на филма, но поръчителката на тортата ми беше изпратила една подобна снимка и ме беше помолила да направя и маската. Тя е от тестото на Нелка, изсушена е върху истинско домино, за да запази типичната форма, а отгоре е залепена захарна дантела.
 
       Още от самото начало обаче идеята за коктейлните чаши като част от украсата остана непроменена. По принцип смятах да сложа такива апликации по борда на тортата, но реших, че моментът е подходящ за един експеримент. Отдавна исках да пробвам да направя нещо от разтопен изомалт, но не излят във форма, а моделиран, докато е още топъл и пластичен. Така след известни терзания и изгаряния успях да направя първата си чаша, с която съм много горда!

     
       Разбира се, има още много какво да се желае по работата ми с разтопена захар. Ще споделя някои неща, които приложих, за да мога да постигна този резултат:
         - след разтапянето на изомалта го изсипах върху силиконово килимче да се поохлади
         - тъй като нямам съответната лампа, която да не допуска прекомерното охлаждане по време на работата с разтопена захар, работих на плота над печката при леко отворена врата на фурната
         - преди разтеглянето на разтопената захарна маса си сложих два чифта латексови ръкавици, което не ме спаси от някои леки изгаряния....Направих нещо като меко топче от изомалта и започнах да го моделирам.
         - След като оформих чашата, я оставих на хладно върху хартия за печене. През първия ден беше леко лепкава на пипане, но след това стана гладка и съвсем твърда.

       Всъщност и обувката на токче беше първата ми такава - поне с тази торта не скучах! Тя обаче не е нещо трудно и необичайно за правене, има и много обяснения за изработката, така че няма да се задълбавам в тази тема. "Кройката", с която работих, свалих от нета и разпечатих на картон - за съжаление не помня точно откъде.

       С това приключвам с розово-черната гама, но мисля да отделя още една тема за романтиката - този път за сватбено-годежно-любовни бисквитки!

Малко от моите не-любими превозни средства

       За кой ли път ще се оплача, че мразя всички МПС-та като тортена украса! Може би бих направила с по-голям интерес някой камион или рейс, любими са ми самолетите, корабите и велосипедите, но колите и моторите - НЕ! За беда без тях май не може. Колите са си честа любима тема на всички момченца, а някои от тях - по-точно БМВ-тата - и на повечето татковци. Освен това аз имам много приятели мотористи и беше въпрос на време кога ще направя и някой мотор...

       Последната ми торта на автомобилна тема беше за дете на мои приятели и трябваше да е със състезателен уклон. Като любима марка кола Сашо избра Pagani Zonda - дано това да ви говори нещо, защото на мен не ми говореше, преди да започна проучването си в интернет по повод тортата...Освен модела, който трябваше детайлно да проуча, оставаше най-важния въпрос - цялостния дизайн. Никак не ме грабна идеята за състезателна писта за рали, тъй като може би това е най-разработваната и банална тема в тортената декорация. Най-голям интерес имах към символите на ралито Дакар, особено ми хареса вида на трофея като метална статуетка. Пагани-то обаче си е пистов автомобил, подхождащ по-скоро на Формула 1...Е, в крайна сметка обединих елементи и от двете състезания с помощта и на печат върху захарна хартия. Ето какви бяха моите "модели", чийто снимки издирих в интернет:

Pagani Zonda

Рали Дакар - трофеят

Рали Дакар -  символите

       Оттук почерпих идеи и ето какъв беше резултатът:

Общ изглед

Отстрани

       Колата отгоре направих стандартно - с основа от слепени блатове, покрита със захарно тесто. Статуетката - трофей е от тестото на Нелка, първоначално бяла, боядисана отгоре с еърбръш и четка. Вътре тортата беше от вече не толкова новата "шоколадова торта а ла Мери" с орехи. Тази торта претърпя сериозно транспортиране - пътуваше в кутия в багажника на кола до Цигов чарк, за щастие безаварийно!

       Малко след този случай се появи и вдъхващият ми страх мотор. Ставаше дума за малка тортичка - подарък за именник, представляваща асфалтово трасе с изправен мотоциклет отгоре. Общо взето, имах сериозни притеснения дали фигурата ще е достатъчно стабилна, затова този път започнах отрано изработката. Разгледах внимателно предпочитания като марка и дизайн мотор /пратен ми на снимка/, а за самата изработка следвах инструкциите тук. Тази страница във Фейсбук съдържа доста богат набор от поетапни снимки  за изработката на разнообразни декорации и горещо я препоръчвам на заинтересованите!

       Разбира се, само донякъде се придържах към инструкциите, после импровизирах. Тортичката, както споменах, беше малка, затова реших да добавя и "гръб" под формата на тухлена стена зад мотора. "Стената" направих три дни предварително също от тестото на Нелка, и след това време тя беше напълно втвърдена и стабилна. 

Изглед отпред

       А ето как изглеждаше моторът отблизо:

 

      Отвътре тортата беше Медовик с орехи - вариант, който е чудесен избор за всякакви 3д-торти.

        С надеждата, че скоро няма да ми се наложи да пиша по същата тема, приключвам за днес! До скоро!

Тортата като изненада за любим човек - продължение

       Както обещах, продължавам с още две торти, замислени като подарък за рожден ден на близък човек и запазени в тайна до деня на събитието. Този път те бяха от родители за техните дъщери.

       Първата от тях ми достави голямо удоволствие, докато я обмислях и правех. Темата беше една от любимите ми - Лондон. По начало обичам да пътувам и всякакви туристически дестинации и големи градове възбуждат интереса ми. В съответствие с това обичам и да измислям тортена украса, свързана с такива теми. В случая с Лондон веднага ми хрумнаха доста идеи и до последно не можех да избера някоя измежду тях. Със сигурност щеше да има двуетажен автобус и телефонна кабина, но за останалото се колебаех. Реших да има и чадър като намек за прословутото английско време. В края на краищата, разглеждайки изгледи от града, попаднах на един, който ме вдъхнови. На снимката, на фона на сивите сгради и улична настилка, се набиваха на очи червените образи на автобуса и кабинката, а над всичко това небето беше сякаш току-що прояснило се. Контрастът и простотата на елементите много ми харесаха и реших да имитирам този образ.

       Кабинката бях изработила два дни предварително - всяка стена изрязах поотделно, като страничните части бяха с правоъгълна форма, а предната и задната - с полукръгла горна част. Покривът оставих за после. За целта използвах тестото на Нелка, което е идеално за такива конструкции. Първоначалният цвят беше бял, оцветяването стана след изсъхване, поотделно и от двете страни, с въздушната четка. След пълното изсъхване сглобих конструкцията с помощта на фитили от червено захарно тесто отвътре и айсинг. Когато и това изсъхна, изрязах "покрива" и го поставих да легне върху заоблените части на предната и задната стена. Отново използвах тестото на Нелка, което съхне бързо и не "провисва". Добавих лентички от червена захарна маса по кантовете и дооцветих повторно, където имаше нужда. За съжаление отново не направих снимки на всичко това, въпреки че първоначално имах такова желание....както се казва, пътят към ада е изпълнен с добри намерения!

       Предварително също така направих чадърчето, плоските странични елементи - сградите, виенското колело и автобуса. Покрих със светлосиня моделираща маса и довърших оцветяването с еърбръша. Първоначално предвиждах да има локвички и дъждовни капки, но когато тръгнах да ги правя, резултатът не ми допадна.

Чадърчето

Автобусът и Биг Бен

       Като състав желанията на майката, с която се познаваме от ученическите си години, бяха да е лека, да не е шоколадова, да не е със сметанов крем, да има ядки, но да не е тип Гараш....на пръв поглед трудно изпълнимо желание. Веднага обаче се сетих за морковената торта, която е една от любимите ми, и тя се оказа действително правилният избор, както разбрах впоследствие.


       Втората торта-изненада беше за 30-годишен юбилей. Поръча ми я майката на рожденичката, с която работим заедно. Това, което доста ме объркваше и затрудняваше в този случай, беше фактът, че нямаше ясна концепция за украсата. От една страна, младата жена работеше като представител на лекарствена фирма. От друга страна, по образование тя беше ветеринарен лекар и имаше слабост към кучетата. Това бяха единствените ми опорни точки, освен че бяхме уточнили цветовата гама - пастелно синьо и розово, и породата на кучето - далматинец. Остана много да импровизирам, но в същото време бях относително ограничена в някакви рамки. Затова резултатът, макар и приятен като цяло, може би не е от най-интригуващите - оставям на вас да прецените:

       По липса на друга концепция за дизайн заложих на кутиите с подаръци и празничните елементи, на фона на които разположих далматинеца. Подаръкът отгоре не е част от тортата, а по-обемна декорация.

       По закона на сериите и тази торта беше морковена - втора поред! Но серията се прекъсна по-рано, защото трета такава нямаше....

Тортата като изненада за любим човек

       В тази и следващата публикация ще спомена за няколко торти, които ми бяха поръчани "тайно", за да бъдат поднесени като изненада. В настоящия случай става дума за две такива, пожелани за любим човек от неговата "половинка"!

       Преди месец-два с мен се свърза една дама, която искаше да поднесе по-специална торта на приятеля си. Точно в този момент бях доста ангажирана, но темата за украсата ме грабна - ставаше дума за водопад, нещо което до момента не бях правила. Веднага ми хрумнаха доста идеи, но бях значително ограничена от желания размер на тортата - максимум за 15 човека. Това не би било проблем за повечето видове декорация, но водопадът сам по себе си изисква височина, която едноетажната торта не може да осигури. Така че определено ставаше дума за малка двуетажна торта - е, в крайна сметка дори не стана чак толкова малка, както ще видите.
       Всъщност един гол водопад не ми беше достатъчен като единствен елемент, още повече желанието на жената, когато обсъждахме тортата, беше да има и две фигури на мъж и жена. Веднага ми хрумна да ги разположа под водопада, скрити под чадър и тази идея се хареса и на двете ни.
       Постигането на височината за осъществяване на идеята всъщност стана по доста лесен начин. Тортата, която направих, беше обикновена двуетажна с по-малък диаметър на етажите и по-малка разлика между тях. При сглобяването обаче горният етаж не беше централно разположен, а застана ексцентрично, на едно ниво с ръба на долния. Така общата височина за бъдещия водопад се получи около 20 см.
       Доста се колебах дали всичко да бъде в тропически стил, с пясък, палми и ярки цветя наоколо, или да е типичен горски пейзаж. В крайна сметка предпочетох гората и ето какво излезе:

        Голяма част от крайния визуален ефект се дължи на оцветяването с въздушна четка. По отношение на нюансите на водата тя няма равна според мен. Както обикновено, аз не я ползвах като единствен начин на оцветяване на фондана, а първо го боядисах целия в основната тоналност, после постигнах желаната крайна гама с аерографа. По-конкретно - първоначалното оцветяване на зелената част беше убито тъмнозелено /резултат от смесване на боите Holly green и Eucalipt на Sugarflair/, което напръсках отгоре с кафяво и зелено. Водопадът беше светлосин, потъмних го допълнително отгоре, а пяната по вълничките направих с помощта на айсинг и плоска четка. Малките светлозелени "тревички" представляват кристална бяла захар, оцветена с няколко капки течна зелена боя.
       Чадърчето се оказа наистина свежа идея и много се хареса от двойката.  Ето и няколко кадри отблизо на фигурките:

Отстрани с чадърчето

От другата страна

  
       Втората торта за днес си има известна предистория. Тя, така да се каже, е поръчана с "ваучер". Когато през миналата година голямата ми дъщеря завърши 4-ти клас, много мислих какво да подаря като израз на огромната ми благодарност към нейната учителка, с която всъщност не се разделях за дълго - тя щеше за голяма моя радост да преподава още следващата есен и на малката. Искаше ми се да й направя торта, но някак нямаше да е удобно да се появя просто така с нея в последния учебен ден и да създам повече неудобство, отколкото удоволствие....Тогава с Боби измислихме идеята за "ваучера" - тя го нарисува и лично й го поднесе, като обяснихме на г-жа Иванова, че може да си го използва при подходящ случай. В интерес на истината се наложи многократно да й напомням за него, тъй като наистина ми се искаше да имам повод да я зарадвам. Такъв случай се яви едва наскоро. Всъщност трябваше да направя торта, с която нейният син да изненада приятелката си.
       Идеята беше да се обединят някои любими за получателката неща и такива от професионалната й реализация /която в случая въобще не беше за пренебрегване/. Проблемът идваше от това, че двата желани основни елемента от украсата не бяха особено лесно съвместими. За да разберете голямото ми затруднение, ще кажа, че те бяха свързани с медийната телевизионна изява и.....камилите! Наложи ми се да извикам на помощ цялото си въображение, за да ги обединя в една торта:

Отстрани

Отстрани

       Може би ще е излишно да споменавам, че на снимката е рожденичката.....
       Фотоапаратите и камерите винаги са ми харесвали като обект за моделиране, така че с видеокамерата нямах особени проблеми. "Тялото", което ми послужи за основа, е от блатове, слепени с крем. Основните трудности дойдоха при изпълнението на камилата.. За съжаление не мисля, че напълно постигнах специфичната камилска глупава физиономия. Тялото и шията са с оризонова основа и покрити с два слоя моделираща маса в пясъчен цвят, оцветена отгоре с въздушна четка в кафяво-черни нюанси.

       С една снимка на камерата от по-близък план ще спра дотук за днес, тъй като темата за тортите като изненади ще има скорошно продължение.....

                                                                  До скоро!