Тортата като изненада за любим човек - продължение

       Както обещах, продължавам с още две торти, замислени като подарък за рожден ден на близък човек и запазени в тайна до деня на събитието. Този път те бяха от родители за техните дъщери.

       Първата от тях ми достави голямо удоволствие, докато я обмислях и правех. Темата беше една от любимите ми - Лондон. По начало обичам да пътувам и всякакви туристически дестинации и големи градове възбуждат интереса ми. В съответствие с това обичам и да измислям тортена украса, свързана с такива теми. В случая с Лондон веднага ми хрумнаха доста идеи и до последно не можех да избера някоя измежду тях. Със сигурност щеше да има двуетажен автобус и телефонна кабина, но за останалото се колебаех. Реших да има и чадър като намек за прословутото английско време. В края на краищата, разглеждайки изгледи от града, попаднах на един, който ме вдъхнови. На снимката, на фона на сивите сгради и улична настилка, се набиваха на очи червените образи на автобуса и кабинката, а над всичко това небето беше сякаш току-що прояснило се. Контрастът и простотата на елементите много ми харесаха и реших да имитирам този образ.

       Кабинката бях изработила два дни предварително - всяка стена изрязах поотделно, като страничните части бяха с правоъгълна форма, а предната и задната - с полукръгла горна част. Покривът оставих за после. За целта използвах тестото на Нелка, което е идеално за такива конструкции. Първоначалният цвят беше бял, оцветяването стана след изсъхване, поотделно и от двете страни, с въздушната четка. След пълното изсъхване сглобих конструкцията с помощта на фитили от червено захарно тесто отвътре и айсинг. Когато и това изсъхна, изрязах "покрива" и го поставих да легне върху заоблените части на предната и задната стена. Отново използвах тестото на Нелка, което съхне бързо и не "провисва". Добавих лентички от червена захарна маса по кантовете и дооцветих повторно, където имаше нужда. За съжаление отново не направих снимки на всичко това, въпреки че първоначално имах такова желание....както се казва, пътят към ада е изпълнен с добри намерения!

       Предварително също така направих чадърчето, плоските странични елементи - сградите, виенското колело и автобуса. Покрих със светлосиня моделираща маса и довърших оцветяването с еърбръша. Първоначално предвиждах да има локвички и дъждовни капки, но когато тръгнах да ги правя, резултатът не ми допадна.

Чадърчето

Автобусът и Биг Бен

       Като състав желанията на майката, с която се познаваме от ученическите си години, бяха да е лека, да не е шоколадова, да не е със сметанов крем, да има ядки, но да не е тип Гараш....на пръв поглед трудно изпълнимо желание. Веднага обаче се сетих за морковената торта, която е една от любимите ми, и тя се оказа действително правилният избор, както разбрах впоследствие.


       Втората торта-изненада беше за 30-годишен юбилей. Поръча ми я майката на рожденичката, с която работим заедно. Това, което доста ме объркваше и затрудняваше в този случай, беше фактът, че нямаше ясна концепция за украсата. От една страна, младата жена работеше като представител на лекарствена фирма. От друга страна, по образование тя беше ветеринарен лекар и имаше слабост към кучетата. Това бяха единствените ми опорни точки, освен че бяхме уточнили цветовата гама - пастелно синьо и розово, и породата на кучето - далматинец. Остана много да импровизирам, но в същото време бях относително ограничена в някакви рамки. Затова резултатът, макар и приятен като цяло, може би не е от най-интригуващите - оставям на вас да прецените:

       По липса на друга концепция за дизайн заложих на кутиите с подаръци и празничните елементи, на фона на които разположих далматинеца. Подаръкът отгоре не е част от тортата, а по-обемна декорация.

       По закона на сериите и тази торта беше морковена - втора поред! Но серията се прекъсна по-рано, защото трета такава нямаше....