Връщане към руската анимация - "Смешарики"

       Трябва да призная, че като човек, отраснал по времето на руските телевизионни програми, руските книги и руския език, все още се радвам на руските анимационни филмчета. В тях независимо от пропагандата, която ни ги беше наложила, има нещо много мило и приказно. С моите деца изгледах наново част от старите анимации, които съм гледала в детството си, и ни беше и смешно, и приятно. Затова много се зарадвах на една необичайна поръчка за торта - тя трябваше да изобразява героите от едно по-ново филмче - "Смешарики". Това са малки кълбовидни смешни животинки, с които се случват разнообразни истории. За тези, които се интересуват, може да ги видите тук:

     

       Тортата беше за рожден ден на братче и сестриче, родени на една и съща дата, но в различни години. Темата на украсата много ме вдъхнови, но за малко нямаше да мога да се заема с нея, тъй като междувременно правех други торти, за които вече бях поела ангажимент. Накрая стигнахме до компромисно решение - родителите да поръчат торта, а аз само да я украся. Веднага искам да кажа, че това не е толкова лесно, колкото звучи, тъй като тортите от сладкарница не стават за директно украсяване със захарна паста, тъй като повечето им кремове развалят покритието. Наложи се да внеса някои промени - покрих с допълнителен блат отстрани и замених сметановия крем отгоре с друг. Чак тогава се заех с украсата. 

       Любим герой на децата беше пингвинчето. Може би затова реших сюжетът да е зимен, още повече и снегът навън предразполагаше към "зимни" торти:

Тортата отпред

     
       Направих пингвинчето и някои от приятелите му, а после се изкуших да направя и къщичката му, макар че липсата на време ме притискаше:

Изглед отпред

Изглед отстрани

       

       По отношение на къщичката трябва да призная, че допуснах две неща, които по принцип избягвам. Първо, нямаше време да направя стълбчето, на което е закрепена къщичката, от ядивни материали и да го чакам да съхне, затова използвах облечено във фондан кубче стиропор. Освен това в бързината не изчислих добре центъра на тежестта на къщата и се наложи в последния момент да добавя една сламка за допълнителна опора. Е, бързата работа доведе и до някои други кусури - не успях да направя подходяща украса на подложката например. Слава богу, общото впечатление все пак беше добро. Доволна съм обаче от самите фигурки:

     
       Те са приятни и благодатни за моделиране, но е доста трудно да се направи нещо с този размер /3-4 см диаметър/, което да е с правилна и гладка кръгла форма. В крайна сметка ги изработих от нещо като домашна смес за скалички - трохи от шоколадов блат, масло и малко мед. После ги покрих със захарна паста и ги доукрасих, както подобаваше.

       Е, признах си всички кусури, дори да не ги бяхте забелязали! Прави са хората, като казват "Бързата работа - срам за майстора",  но мисля, че успях да зарадвам рождениците. А това ми се струва за предпочитане пред самоцелния стремеж към съвършенство. Все пак е торта и тя има своето предназначение!