Една крива торта

       Нека заглавието да не ви подвежда - не става дума за явен неуспех в изработката! Вярно е, че на пръв поглед тортата изглежда сякаш етажите й са се закрепили по чудо и всеки момент ще паднат. Всъщност не е така, както ще видите сами от следващите снимки.
      


Ето как изглеждаше готовата торта


       Тортите от този вид се наричат скосени. Отдавна бях проучила на теория как се правят и само чаках случай да опитам на практика. Удобен такъв се яви за рождения ден на една съученичка на дъщеря ми Бояна. Заедно с майка си тя беше разглеждала доста торти, включително скосени. В крайна сметка се спряхме на горната цветова гама и перата, с уговорката по възможност да е "крива". Е, за моя /и тяхна/ радост - стана!
       Трябва да призная, че в началото бях доста против перата, така че направих от моделираща маса и една маска-домино, която да стои на тяхно място. Ето как би изглеждала тортата в този вариант:

       Накрая обаче всички се спряхме на перата, а маската беше добавена като детайл отстрани. Ето и няколко снимки от близък план:




Панделката и една от китарите



Перата и "зебровия" мотив

     
















                                 
      
        За първи път при тази торта успях да заснема етапите в изработката й. Блатовете, които използвах, бяха ваниловите, които съм описала в раздела "Рецепти". Те лесно се моделират и са едни от най-подходящите за такива торти. За сглобяване използвах крем с маскарпоне и рикота и прясно приготвено желе от ягоди. Така изглеждаше най-долният етаж, погледнат отстрани:

       Както се вижда, предварително моделирах готовите блатове, за да се получи скосяване и отстрани, и отгоре. Необходими ми бяха два броя блат, разрязани наполовина. След "прекрояването" ги сглобих, като редувах блат-желе-крем.
       Трите етажа изработих по един и същи начин, като всеки от горните два сложих на точно оразмерена подложка от картон, облечен с фолио. Преди да поставя горните два етажа върху подложките, използвах картончетата, за да отбележа къде ще са местата им /това не съм го снимала/.











       
        След като отбелязах с помощта на нож къде трябва да легне по-горният етаж, изрязах част от скосения блат, така че средната част да стане отново равна /снимката в ляво/. После покрих отвсякъде с маслен крем, за да мога да сложа захарното покритие /снимката в дясно/. Това повторих и с второто ниво, а третото само намазах с крем. Накрая покрих всеки отделен етаж със съответния цвят моделираща маса:

  
    Когато и трите нива бяха готови, остана да ги подредя едно върху друго. За укрепване използвах същото, което и при другите многоетажни торти - пластмасови сламки, за слепване сложих готов айсинг. При подреждането внимавах за посоката на скосяванията - те трябва да се разминават:





Слагам втория етаж




Подготвям се за третия етаж

 





Слагам третия етаж




Сглобената торта  - остава
само украсата!

        













   
        Въпреки наклонения си вид тази торта беше толкова стабилна, колкото и другите многоетажни торти, защото всяко ниво лежи на равна основа. Тя също е лесна и за нарязване и сервиране.
     
       След тази дълга публикация остава само да кажа, че тортата имаше голям успех сред децата, може би именно заради необичайния си вид. Дъщеря ми каза, че непременно догодина и нейната ще е от този вид - това е четвъртата торта за догодина от месец юли насам. Жалко, че рождените дни не са поне пет-шест пъти годишно!