Магията на захарните фигури - един кратък /за съжаление/ контакт с Нели Йосефсен

         Тази тема е едно лирично отклонение, което няма как да не споделя тук. Откакто започнах да изработвам торти, това е едно от най-зареждащите неща, които изживях във връзка с тях, и много се радвам, че не го пропуснах по една или друга причина.На пръв поглед няма кой знае какво за разказване или споделяне, но с хубавите неща всъщност винаги е така....

         Ще започна по-отдалече с разказа, защото той си има предистория. Преди 4-5 години, когато декорацията на торти започваше да представлява интерес за мен, попаднах на някои снимки на творенията на Нели Йосефсен /българка, живееща в Норвегия/, които до такава степен ме изумиха, че просто не можех да повярвам, че са правени от захар. За начинаещ декоратор това не е учудващо - но истината е, че сега, когато доста понапреднах в сравнение с първите си опити, тези творби още ме изумяват по същия начин. Не случайно употребих думата "творби", макар че "шедьоври" е още по-близко до истината....Във всеки случай това не са торти в тесния смисъл на думата, а усещания, истории и картини от захар! Ето някои от снимките, които са се запечатали пред очите ми - надявам се авторката да ми прости, че ги споделям тук, но все пак те са публична "тайна"!

         И така - представям ви Нели Йосефсен..../завиждам ви, че виждате тези неща за първи път/!

 

       Това е само малка подборка от нещата, които ми харесват -  тези, които искат да видят повече,  могат да погледнат и тук.

          Не е учудващо, че винаги съм възприемала авторката на тези произведения на изкуството като нещо нереално, а създаването на съвършените й фигурки като невъзможен акт! Оказа се обаче, че това не е съвсем така!! Тъй като интересът към нея междувременно значително нарастна, се организираха и курсове за изработка на фигурки - първоначално в други страни, а през миналия месец - и в България. След много кратко колебание, наложено от административно - финансови съображения, се записах на курса, и зачаках с нетърпение датата на събитието.

          Накрая и този момент дойде. Никога преди не бях посещавала подобни курсове, така че и аз не знаех какво точно очаквам - със сигурност не мислех, че ще мога да изработя нещо, доближаващо се до фигурките на Нели, по-скоро исках да се запозная с нея и да видя на живо извънземните й умения. Оказа се, че очакванията ми се оправдаха....и не съвсем! Нели се оказа нормално човешко същество, работещо с най-прости техники и похвати, обичайните за всички ни инструменти, и в края на курса всички участнички направихме по една доста прилична захарна дама, различни, разбира се, както помежду си, така и от оригинала. Истината е обаче, че простите наглед движения на майсторката се оказаха трудни за повтаряне, макар че докато я гледаш в ръцете, си казваш: "Колко е елементарно това". Научихме все пак много полезни трикове за изработването на човешка фигура и лице, които се надявам да започна да прилагам в тортите си. 

       Най-голямото удоволствие лично за мен обаче беше по-близкото общуване с Нели Йосефсен, защото човек рядко има случай да бъде със хора, които го зареждат емоционално и създават свой собствен свят, в който можеш да се потопиш....По-често това усещане имам, докато чета някоя любима книга, но сега го изпитах и при тази кратка среща. Още по-добре беше, че по време на курса работих заедно с някои от най-близките ми "тортени" приятелки - хората, които чувствам като сродни души и с които се убеждавам, че не съм откачена/поне не много/!

           И сега - няколко снимки от самия курс. За съжаление те не са много, още повече мен ме няма на тези при завършването, защото един служебен ангажимент ми попречи да присъствам на закриването на курса. Ето обаче най-хубавата от снимките - на "слънчицето Нелка" с нашите готови захарни "дами":

 

               Ето и някои снимки по време на работа:

         За "модели" Нели беше донесла нейните оригинални фигурки, които всички познавахме добре от снимките й  - както винаги, на живо те се оказаха още по-впечатляващи!

         Всички имахме възможност да ги видим отблизо и да ги подържим в ръка....а какъв ли труд е опаковането и пренасянето им, не ми се иска да мисля......

         И сега ето и нашият основен "модел" - захарната дама на Нели, която беше пред нас по време на тридневната работа:

         

    

          Трудно е да се опише, а опасявам се, че и от тези снимки не си личи, изражението и позата на тази едновремешна девойка, съвършено гладка и перфектна като порцеланова фигурка...като я гледаш, почти разчиташ мислите й....! Е, заловихме се всички за работа с помощта на Нели и нещата потръгнаха - при всеки според уменията, желанията и личното виждане. Удивително беше как от някаква първоначално необещаваща на вид основа полека-лека израстнаха и нашите "дами". Всички успяхме да се справим що-годе, дори и с лицето, което лично мен най-много ме плашеше, и в крайна сметка се получиха дванайсет захарни девойки, различни както помежду си, така и от оригинала! Работата беше и забавна, и приятна, а лично за мен и много полезна като съвети и нови идеи.

          Ето накрая и моята "курсова работа" - вече с официална фотосесия в къщи:

          Едно от нещата, които всички установихме по време на работата, беше голямото значение и на самото захарно тесто за качеството на финото моделиране. Общо взето, Нели залагаше на домашно приготвени захарни теста - в два варианта, едното подобно на гъмпейст за цветя, а другото бързовтвърдяващо. И за да не е съвсем излишна днешната ми публикация, ще дам тук рецептите за тях, във варианта, в който ги приготвям аз за моите нужди с наличните в нашите магазини продукти. Не смятам, че разкривам някаква голяма загадка, защото подобни рецепти се въртят из интернет-пространството, а и самата Нели не я пази в тайна - в крайна сметка тестото е важно, но още по-важни са ръцете, които го държат, а най-вече въображението, което ги ръководи....

         Рецептата за бързовтвърдяваща желатинова захарна маса аз съм споделила вече преди време, но сега ще я дам отново:

                                          БЪРЗОСЪХНЕЩО ЖЕЛАТИНОВО ТЕСТО

                                                 / или тестото на Нелка в нета/

       Продукти: 10 г желатин, 3 с.л. вода, 2 с.л. лимонов сок, 1 ч.л. глюкоза, около 450-500 г фина пудра захар

        Желатинът се накисва със водата и лим.сок, докато набъбне. Разтапя се на водна баня или в мв-фурна, добавя се и глюкозата. Около 300 г от захарта се добавят към сместа, като се бърка с миксер, останалото се добавя по време на месенето. След изстиването и престоя стяга допълнително, тъй че трябва да остане леко лепкава по време на месенето. Държи се плътно завита в найлон, по възможност в кутия с капак. Ако е много твърда, преди употреба се загрява леко в мв-фурна. По време на работа ръцете се намазват с растителна мазнина - кокосова или Криско.

         Това тесто е идеално за фонове, основа на фигура, чадърчета, стени и огради - въобще неща, които трябва да са много стабилни. Основният му недостатък е, че не се заглажда и не се оцветява много добре - лично аз го боядисвам предимно отгоре с аерограф или четка.

                                                    ДОМАШЕН ГЪМПЕЙСТ

        Това е рецептата, която Нели сподели с нас по време на курса. Става както за фино моделиране, така и за цветя, може да се разточи много тънко и е силно еластичен Също силно втвърдява, макар и по-бавно от предния вариант. Оцветява се доста добре. Оригиналните продукти бяха малко по-различни, но аз го правя с наличните в тукашните магазини продукти.

       Продукти: 12 г желатин, 12 г тайлоза /в оригиналната рецепта СМС/, 50 г глюкоза / в оригинал - глюкозен сироп/, 1 щ. лимонтузу, 1 белтък, 1 ч.л. кокосова мазнина, ок.400 г пудра захар / в оригинала - 500/, 35 мл вода

        Желатинът се накисва във водата до набъбване. добавят се глюкозата и лимонтузуто и се загрява на водна баня или в мв-фурна до разтваряне. В купата на миксера се изсипва загрятата смес, добавя се мазнината и белтъка и около 300 г от захарта,пресята заедно със тайлозата. Бърка се с миксера до хомогенизиране, след което се доомесва с останалата захарна смес. Съхранява се увито с найлоново фолио в плътно затворена кутия.

      По същество тази рецепта е много близка до гъмпейста на Алън Дън  / 25 мл вода, 10 г желатин, 500 г пудра захар, 2 ч.л. СМС, 1 с.л. глюкоза, 3 ч.л. "Криско", 1 белтък/.

       И двата варианта на захарно тесто не са особено трайни - желателно е човек да си приготви горе-долу колкото му е нужно в конкретния случай. Освен това и двете не могат да се получат при употребата на повечето видове пудра захар, които можете да закупите в магазините ни - за целта аз лично купувам захар от сладкарски складове /напр "Илчовски"/.

     

       Приключвам за днес с надеждата, че поне малко съм успяла да предам прекрасните усещания, които изпитах покрай срещата си с една велика майсторка, макар и от тортен мащаб....и пожелавам на всички весели великденски празници!