Тортите за осмия рождения ден на Гери

       По традиция за рождения ден на малката ми дъщеря Гергана винаги има две торти - едната за училище, а другата за празненството у дома. Така стана и тази година. Тук ще покажа тези торти, изработката на които беше доста "инфарктна" за мен в редица отношения - имаше много неудачи и поправки, доста експерименти със дизайна и състава - но все пак всичко свърши с тортен хепиенд!

      Ще започна първо с по-малката и доста набързо направена тортичка, предназначена за импровизирано тържество в занималнята след училище. Тъй като тази година рождения ден се падаше в сряда, отложихме основното парти за края на седмицата, но на Гери й се искаше все пак да направим нещо за съучениците от следобедната група. Първоначално бяхме решили да има декорирани курабии или кексчета. Нещата обаче се промениха  няколко дни преди деня на събитието.
       Тук е мястото да вмъкна малко предистория, макар че може да ви се стори, че леко се отклонявам от темата. Преди /доста/ години, когато аз бях на възрастта на Гери, имах една любима книжка с много впечатляващи илюстрации и интересни истории - "Фердо мравката". Много от вас може би си я спомнят, или пък са гледали едноименното чешко филмче по телевизията. За мое голямо съжаление я загубих и въпреки всичките ми усилия не можах да се сдобия с нова такава през изминалите години. Преди десетина дни с радост установих, че се е появило ново издание на книжката и веднага го купих. Гери също като мен оцени по достойнство историите и картинките към тях - за един ден ги прелисти, прочете част от приказките и си пожела....познайте какво! Вместо кексчета или курабии за почерпка в занималнята да има тортичка с Фердо!
       Не мога да кажа, че положих много усилия да я разубеждавам, защото всъщност страшно обичам да правя торти по сюжети от хубави книги, а тази ми действаше особено вдъхновяващо. Лошото беше единствено, че времето за изработка се свеждаше до два дни с печенето на блатове, сглобяването и декорацията. Така че в крайна сметка резултатът, макар и не лош, има недостатъци в техническо отношение.....но в крайна сметка имаше и доста живот в тази малка тортичка - оставям сами да прецените:

Отстрани

Отстрани

    
       Постарах се да вмъкна отстрани колкото можеше повече от героите, така както са на прекрасните илюстрации - поне доколкото ми стигаше времето и уменията. Най-отпред според Гери трябваше да е гадната калинка - дори когато е в лоша светлина, една калинка винаги хваща окото...Ето отблизо част от апликациите по борда:

       Е, не мога да кажа, че резултатът ме удовлетвори напълно, апликациите станаха малко грубички, но за толкова време.... Много ми се искаше да мога да рисувам по-добре по тортите и да има повече рисунки и по-малко релефни фигурки, но това все още не ми се получава. Всъщност направих един опит да рисувам по зелената част на подложката, но не се получи и се наложи да я сменя накрая.
       Тъй като дъщерите ми не обичат шоколадовите торти, за тази избрах една нова, почти измислена от мен рецепта. Комбинирах маслени пандишпанови блатове, банани и два крема - плътен карамелов и сметанов с маскарпоне. Ефектът ми допадна и мисля да добавя и тази рецепта към списъка с предпочитаните.

       "Официалната" торта за празненството с приятели и съученици вече беше нещо по-сериозно като идея, размер и декорации. За моя радост и тя беше вдъхновена от хубава детска книжка. Миналата година, когато за първи път обсъждахме желанията на Гери, тя пожела торта с герои от приказките на Биатрикс Потър. Прозвуча ми много обещаващо, а темата се задържа без промени до периода на коледните празници. Тогава дъщеря ми получи за подарък няколко книжки от поредицата "Приказки от Лисичата гора" и те бързо й станаха любими и изместиха зайчето Питър и мисис Тиги-Мигъл от главата й. Не знаех дали да се радвам, или да съжалявам - едните приказки ми бяха по-присърце, но пък другите бяха много подобни в основата си и благоприятни за интерпретиране /а и не толкова често правени като тортена украса/. Ето как изглежда самото "вдъхновение":

       На тази снимка се вижда и онова, което Гери искаше на всяка цена да има на тортата й - горското магазинче с язовеца-продавач и тримата главни герои - зайче, таралежче и мишле. Започнах да обмислям дизайна доста отрано, и както обикновено става в такива случаи, ми дойдоха множество идеи. Тортата щеше да е доста голяма, така че имаше много възможности да се развихря. Най-сетне се концентрирах около идеята за дебело горско дърво, в което да живеят част от горските обитатели, и където да се намира и магазинчето от картинката.  Ето и крайният резултат от няколкодневните ми усилия:

Поглед отпред

Поглед отзад

Поглед отстрани

       Мога да кажа, че едва когато тортата достигна приблизително този вид, в който ви я показвам тук, вече бях спокойна и напълно удовлетворена. Това е нещото, с която съм имала най-много технически и кулинарни терзания през последните две години. Вечерта преди завършването й изобщо не бях убедена, че ще е възможно да добие желания от мен вид. На първо място, един от кремовете за долното ниво /полянката/ се пресече в последния момент и едва успях да поправя това чрез своевременно затопляне и повторно разбиване. Горната част, която всъщност представлява две малки едноетажни тортички една върху друга, трябваше да съдържа целувчени блатове. По недоглеждане от моя страна в малките часове на нощта обаче те не се доизпекоха и не можаха да се отлепят от хартията за печене. Това може би се оказа за добро, защото на тяхно място в бързината поставих неслепени изпечени отпреди шоколадови макарони, предвидени за партито...И накрая покриването на дънера не ме удовлетвори и се наложи да го правя два пъти. Единствено фигурките ми се отдадоха без никакви проблеми.  Поради тези инфаркти изживявания така и не завърших планираните постъпкови снимки от процеса на работа, но все пак ще покажа първите няколко етапа, при които придадох основната форма на дървото и полянката.

Отпред

Отстрани

      









       Това е долният етаж на тортата. Пекох блатовете в правоъгълна тава с размери 30/40 см, които след сглобяването и престоя на тортата за една нощ на хладно изрязах в желаната от мен форма. С помощта на едно от парчетата направих изпъкналостта в дясно /на горната снимка/. Горе е резултатът преди измазване. На долните две снимки съм измазала с маслен крем с трохи от блата, предстои окончателното мазане с чист маслен крем за гладкост.

       А ето и горните две нива - дървото:

       Дънерът е направен от две кръгли тортички с диаметър около 16-17 см, които поставих една над друга. Между двете нива има отделна подложка. В долната част поставих сламки за опора и  забодох дървено шишче през цялата височина на дънера. Поорязах оттук-оттам за да придам по-реалистична форма. На снимката всичко вече е измазано с маслен крем с трохи от блата.
       Оттук нататък спрях да снимам, така че само ще разкажа за някои от другите моменти. "Короната" на дървото представлява кръгла подложка за торта с парче от горната куполообразна част на основния блат, която бях изрязала, за да го заравня. Покрих всичко това със захарна паста и придадох неравностите с пръсти. Краищата на тестото подгънах отдолу на ръба на подложката. Оцветяването е с помощта на еърбръш. Фигурките /с изключение на язовеца/ са направени от светлокафява захарна паста и след оформянето са оцветени отгоре пак с въздушна четка. Крачетата направих отделно от телата и сглобих с помощта на клечка за зъби след пълното изсъхване. Някои от детайлите по лавиците на магазина и вратичките по дървото представляват отпечатани картинки на захарна хартия, дооцветени допълнително отгоре на места.

       Като стана дума за фигурките, всъщност се гордея много с тяхната изработка. Тя ми потръгна добре от самото начало и ми даде по-голяма увереност в крайния резултат, а и дъщеря ми много си ги хареса. Двете със сестра й ми помагаха в най-забавната част - поставянето по тортата, и те сами направиха гъбките, цветята и дребните детайли около дървото. Ето и героите от книжката в по-близък план:

Главните герои

Язовецът в магазинчето

Жабчето и майката-мишка

Още едно мишле и любимата ми таралежка

       Тортата за моя радост се изяде без остатък. Долната част беше любимата орехова торта на майка ми, чиято рецепта можете да прочетете в раздела за тях. Дървото беше експеримент за мен, идеята взех от блога на Ирина Купенска - вдъхновението е тази рецепта, но вместо целувките имаше шоколадови макарони, а в кремовете внесох някои малки промени. За съжаление снимките от партито не станаха особено добри, така че няма да ви мъча с тях, а ще събирам сили да ви покажа някои от тортите, за които още не е останало време!
       Забравих да спомена, че всъщност бях отпечатала малки картинки с героите на фонданова хартия, с помощта на които направихме бисквитки към тортата. Те бяха изцяло украсени от Боби и Гери , но за голямо съжаление в бързината останаха незаснети....Дано момичетата не забележат по-късно този пропуск!