събота, 29 декември 2012 г.

Весела тортено-бисквитена Коледа!

     Ето че дойде време за втори път в този блог да споделя удоволствието от   подготовката за коледните празници - едно от най-приятните за мен и децата ми неща. Естествено, откакто декорирането на торти стана част от живота ми, нещата, които правя, са повече от обичайните за едно семейно празненство - но така пък коледното ми настроение се поддържа по-дълго време...

     Открай време усещането ми за зимни празници и уют е свързано с МЕДЕНКИ - не случайно написани с главни букви! Миризмата на тези сладки е нещо неописуемо привлекателно за мен, и то още откакто за първи път ги направих заедно с майка ми, когато бях на 14-15 години. Тогава използвахме рецепта от една дебела готварска книга /на Пенка Чолчева/, която в детските ми години беше част от всяко домакинство....Е, рецептата не беше лоша, години наред след това продължих да я прилагам всяка Коледа / а и винаги, щом ми се приядяха сладки/. Не случайно съм й отредила първото място в отдела с рецепти - най-вече по сантиментални причини, защото напоследък открих и доста други.
     Още в началото на меденкоправенето си започнах и да се опитвам да ги декорирам - разбира се, единствено със самоделен айсинг. Вдъхновението и първоначалната идея за това ми дойде от едно старо датско списание, попаднало в къщи след една командировка на баща ми - пазя го още и ето как изглежда то сега:


       Първите ми коледни меденки задължително включваха прасето, пуйката, патицата и коня, които изрязвах директно с ножче върху тестото, накрая ми станаха толкова добре познати, че дори нямах нужда да гледам картинката....

       В сегашно време правенето на коледни сладки стана модно и все повече хора се опитват да пекат и декорират меденки у дома. Това е чудесно / въпреки някои подмятания, че традицията  не е българска /, защото носи голяма радост на всички участници. Моите деца изключително се забавляват всяка година и дори Бояна въведе нещо като обичай сред съученичките си да  украсяват меденки за целия клас - в къщи, естествено....И тази година това се случи и ето няколко снимки от "детския уъркшоп":

В процеса на работа....
...и с готовите вече курабии!
   
        Освен курабии почти всяка година в къщи правим коледна джинджифилова къщичка/или дори къщички/. В студентските си години ги правех от бисквити, слепени с карамел.....сега обаче пека частите и правя различни "архитектурни" проекти всяка година. Този път реших да доставя радост на децата. Изпекох и сглобих къщичката и ги оставих сами да я украсяват / е, помогнах, където се налагаше /.Боби и Гери вече имат завидни умения за работа със захарното тесто и обожават да използват силиконови молдове. Ето го и резултатът от съвместния проект:

     
       Както вече споменах, с годините открих и доста други сполучливи рецепти за меденки. Най-добрите от тях според мен можете да видите в раздела с рецепти - тук. Тази година обаче мисля, че намерих любимата си до този момент рецепта в едно старо списание "Бурда". Ето я и нея.

                                     
                                               АРОМАТНИ КОЛЕДНИ МЕДЕНКИ
          Продукти за около 30-40 меденки: По 250 г мед и захар, 150 г масло, 1 с.л. какао, 1 яйце, 1 ч.л. сода, 2 ч.л. аромати за меденки, 2 с.л. ром, ок. 500 г брашно
          Приготовление: Медът, захарта и маслото се загряват на котлон при непрекъснато бъркане до разтваряне на захарта. Изсипва се сместа в купа и се охлажда. Добавят се какаото, ароматите и яйцето. Содата се разтваря в рома и също се смесва с останалите продукти. Накрая се добавя брашното. Замесва се обичайното за всички меденки меко и леко лепкаво тесто /трябва да лепне по ръцете, но да може да се отделя лесно от плота за месене/. Оставя се да престои в хладилник една нощ.
         Разточва се на дебелина 1/2 см, изрязват се сладките, подреждат се на разстояние върху хартия за печене и се пекат 10-15 мин в предварително загрята на 175 /160 с вентилатор/ фурна.

        Тези сладки са едни от най-ароматните и вкусни меденки, които съм опитвала. Направих една доза и без какао, но ефектът не беше същия.



       А ето какво сътворих аз тази година като декорирани курабии. Този път имах възможност да експериментирам с някои нови техники с помощта на въздушна четка и фонданова хартия, но не пропуснах и традиционните форми и украси.
   
       Първите сладки са направени с молдове и отпечатъци върху фондан и боядисани леко с въздушна четка в различни цветове:

Серия в синьо
Серия в зелено
Серия в червено










       Втората група е с доста "мързелива" техника, за която се вдъхнових от опитите на децата. Те направиха някои сладки, върху които нанесоха перлени дъстове директно и после добавиха декорации. Идеята ми хареса и направих нещо подобно, като използвах новата фонданова хартия, която също залепих директно върху меденката:




          И накрая ето останалите по-традицонни сладки:

       ....и една позабравена идея за украса:

     
     
       И тази Коледа имаше и торта на коледна тема - тя обаче не беше за домашно ползване, а за мои приятели. Миналата година тортата им беше "снежна" - с елхички и снежни човеци, тази година реших да сменя цветовата гама. Истината е, че те оставиха дизайна да бъде изцяло по мой избор. Това беше колкото добре, толкова и зле - дойдоха ми около десет идеи и до последно не бях решила кой план ще следвам. Окончателното решение се оформи едва сутринта преди да започна с декорирането - вдъхнови ме една снимка с коледен сервиз за чай и кутия за коледни сладки.....



Общ поглед отпред
Момиченцето отблизо

      С това завършвам тази безкрайно дълга публикация и желая весело доизкарване на празниците и щастлива Нова година на всички!

събота, 8 декември 2012 г.

Отново симпатични мечета и бебета

        Като се замисля, едно от най-любимите ми за гледане и правене неща са плюшените мечета. Като майка на две не съвсем пораснали момичета притежавам в къщи значителна бройка от тях, и въпреки това не мога да се удържа да не купувам и нови по различни дребни поводи. Това особено много важи за мечетата от серията "Me to you"" /или tatty teddy/ - те са сиви, със синьо носле и кръпки, както и за тези от серията "Forever friends" - те пък са светлокафяви и без кръпки. Досега два пъти съм правила торта със сивите мечета - един път в ранните си "тортени" дни за рожден ден на малката ми дъщеря, и втори път съвсем наскоро /резултатът може да видите тук/. За моя радост през миналия месец имах възможност да изработя и кафявото мече като тортена декорация.
       Изборът на тема за украсата на тази торта беше оставен изцяло на мен. Идеята беше да има някакво симпатично животинче, така че образът на мечето веднага изплува в главата ми. Е, за дизайна няма какво толкова да обяснявам, постарах се резултатът да е по-изчистен и с акцент върху фигурката:

Отпред

Отстрани

       За позата на мечето с подаръка се вдъхнових от едно магнитче, което имаме в къщи. Изработването на украсата не налага някакви специални обяснения от моя страна, а начинът, по който е направено мечето, е същият, който съм показала в раздела "Стъпка по стъпка". Ето снимки в близък план:





       По състав тортата беше шоколадова с крем на основата на маскарпоне, сметана и вишни от сладко.

    
       Втората тортичка, която искам да покажа тук, също има и някое и друго мече по нея, но темата беше посрещане на новородено бебенце. Казвам "тортичка", защото тя наистина беше доста малка - за 10 човека, а в допълнение към нея изработих и няколко кексчета с украса в същия стил. Реших да я оформя като бебешко легло, в което да спи детенце:



       "Стените" на леглото, както и луната и звездите, подготвих един ден предварително, докато тортата стягаше в хладилника. После покрих със светлосиня захарна паста, прилепих страниците и добавих ъгловите колони. От всичко обаче най-много ми хареса как стана дървеният под на подложката...Ето и тук две снимки отблизо:

Бебчето
Играчките пред леглото










       И тази торта беше шоколадова, но с щоколадов крем и банани.

понеделник, 3 декември 2012 г.

Ловно-рибарски за деца и възрастни

       Може заглавието да звучи странно, но е факт, че и в двете нови торти, които искам да покажа, основната тема е ловът, но едната е за малко дете, а другата - за възрастен мъж. Впрочем децата присъстват /директно или индиректно/ и в двата случая, както ще видите след малко.

       Започвам по хронологичен ред с първата торта. Тя беше за юбилей на мъж, навършващ шейсет години. Темата трябваше да бъде свързана с основните му хобита - лов и риболов. С дъщеря му обсъдихме няколко варианта за украсата, и в крайна сметка се спряхме на следната идея - "рожденикът" да е върху тортата, ловящ риба в езерце, а бордовете отстрани да имитират стена със закачени по нея ловни трофеи:

Поглед отпред
Отстрани
Отзад













       Както споменах, и в тази торта има детенце - това беше малката внучка, която също намери своето място сред декорациите. Ето и фигурите по-отблизо:


      
        А ето и поглед към някои от ловните трофеи отстрани:


Еленовите рога и козата
Глиганските бивни








И, разбира се, оръжието!

       Изработването на тази украса не налага някакви по-подробни обяснения, защото няма нищо особено специфично. Въдицата е направена от клечка за зъби, облечена в захарна паста, а кордата е от тел за захарни цветя. Сандъчето, на което е седнал рибарят, е от облечена със захарно тесто суха паста. Самата торта беше морковена - една любима рецепта, която отдавна не бях правила, и която можете да видите в съответния раздел на блога.


       Втората торта беше за малко момченце, племенник на моя приятелка. Миналата година рожденикът Стоян беше на вълна "Костенурчето Франклин" и тогава направих за него тази торта. Тази година обаче той ме изненада с желание за една истинска "ловна" украса! Разбира се, тя все пак трябваше да е в детски вариант. Според идеята му на тортата трябваше да има ловец с пушка и шапка с перо, който убива лошия вълк, а другите горски животни се радват около него.....не много лесна тема, нали? Очевидно трябваше да е нещо като сцена от приказката "Червената шапчица", но без бабата и внучката!
       Признавам, че измислянето и осъществяването на  тортата  бяха голямо предизвикателство за мен. Общо взето, реших да оформя украсата така, че да имитира гора с дървета и храсти. Тъй като изправена фигура на ловец с насочена пушка щеше да ми е доста трудна за правене, предпочетох да го разположа отстрани на тортата - още повече отгоре така или иначе ставаше "пренаселено" откъм декорации. Вълкът зае място там като водеща фигура, а останалите горски животни също направих предимно отстрани:

Поглед отпред
Отстрани
Отстрани
         Най-любимата ми част от украсата на тази торта, беше гората. Тя се получи напълно в съответствие с идеята ми. За съжаление не направих поетапни снимки при изработката на дърветата. Те имаха в основата си дървено шишче, около което на едно или две места бях усукала цветарско телче за опора на клоните. Набразденият релеф постигнах, като увивах конструкцията от клечки и телчета със снопчета от захарно тесто на фитили, а не с гладко такова. Храстите отзад направих от захарно тесто, изрязано с голяма накъдрена формичка /за голямо цвете/, които оставих да съхнат една нощ върху пластмасова бутилка - така станаха дъговидно извити. Цветните нюанси по стволовете и листата са постигнати с въздушна четка.


       От всичко най-много ме затрудни фигурката на вълка. По принцип нямам голям проблем с моделирането на какви ли не фигури, но точно вълк не бях правила досега. Този на тортата е резултат от третия ми пореден опит да го направя, и все пак е много далече от това, което ми се искаше да стане. Е, надявам се поне да си личи, че е вълк....За малко да се върна към оригиналната идея на малкия Стоян, а именно вълкът да лежи прострян на земята, вече застрелян от ловеца! Ето и по-близък поглед към фигурките:


       Като състав тортата беше по една много сполучлива рецепта - тази за торта "Династия". Нея можете да видите в един от блоговете, които следя, и по която работя с малки промени - ето тук.

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Отново някои любими детски герои

     Колкото и да ми се иска да правя непрекъснато различни торти, все пак има теми, които се повтарят по-често от други. Понякога това ми е приятно, друг път не толкова - има книги и филми, които са любими и на мен, и такива, с които не бих искало да се сблъсквам втори път. И в двата случая обаче предизвикателство има, и то е да измислям нови и нови сюжети, за да бъдат тортите различни една от друга. Тук ще ви покажа две такива интерпретации със често срещани при мен анимационно-литературни герои - Мечо Пух и костенурчето Франклин.

       Темата за Мечо Пух и неговите приятели е една от тези, които продължават да ми носят удоволствие, макар че вече е доста поизтъркана. Харесвам я не толкова заради популярното филмче на Дисни, а заради спомените си от детските години, свързани с книгата - една от любимите ми. За жалост образите, които изработвам върху тортите, са изцяло подобие на анимационните герои, а не плод на собственото ми въображение, но поне виждам хиляди възможности за разнообразни сценки с тяхно участие. Този път, като разбрах че отново ще ги изобразявам като тортена декорация, се спрях на къщичката на Мечо Пух, погледната отвътре. За вдъхновение ми послужи една картинка, която реших да пресъздам.




       Първоначално имах идея да направя и "гръб" на тортата, които да е като стената на къщата, но като пробвах този вариант, не ми се видя толкова добър. Така направих само част от мебелировката. Ето някои снимки на героите в по-близък план:




       Другата торта, която искам да представя, е свързана с костенурчето Франклин. Това е вече третият път, когато се "срещам" с него - резултатите от предишните можете да видите тук и тук. Когато децата ми бяха малки, те не проявиха интерес към тази тема, може би защото и аз самата не я харесвам особено много и никога не съм им купувала книжки от дългата поредица с истории за Франклин и приятелите му. Независимо от това обаче се оказа, че по някакъв необясним и за мен начин и трите торти, които направих за него, попаднаха сред по-любимите ми творения. Явно все пак темата крие в себе си някакъв уют и топлина, който ми влияе по време на работата... Ето крайният резултат от сегашната ми работа:

Поглед отпред
Поглед отзад
Поглед отстрани










   

         За вдъхновение при тази торта ми послужиха книжките "Франклин кара колело" и "Франклин има нова каска". Избрах точно тези две по желание на рожденника и майка му, по същата причина като елемент на украсата присъстваше червеното колело на костенурчето и велосипедната му каска. Ето и тук някои детайли:



       С това приключвам темата, с надеждата, че в по-обозримото бъдеще все пак няма да ми се налага пак да правя отново нещо подобно. Въображението ми е доста богато, но всичко си има граници! 

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Влакчета за начинаещи и напреднали

       Може би не съм споменавала досега, но превозните средства не са сред любимите ми теми за декорация на торти. В пълна сила това се отнася за автомобилите. И в живота извън тортите никога не заобичах колите - нито като шофьор, нито като пътник в тях, а възхищението от даден дизайн или марка така и не ми стана познато. Затова и изработването на "тортени" автомобили / с изключение на героите от филмчето "Колите" / никога не ми е носило голямо удовлетворение.
       Всяко правило обаче си има изключения, и в случая със превозните средства това са влаковете! Може би все още изпитвам носталгия по времето, когато бях дете и пътуването с влак беше част от голямата емоция на всяка една почивка, начало на много прекрасни изживявания. А и в по-късна възраст продължих доста дълго да пътувам така, дори в един момент ежедневно ходех на работа с влак. И днес, когато навсякъде ходим с кола, много ми липсват някои неща - четенето на книга по време на път /в кола не ми се удава да го правя!/, разходките по коридора по време на движението, спокойствието от това, че пътуването не те ангажира лично и не зависи от теб. Е, въпрос на вкус, както много други неща...
       Така, както обичах да пътувам с влакове, така и днес обичам да ги правя от захар. Тук ще ви покажа три торти на "железопътна" тема - с влакчета-играчки или модели на реални локомотиви. По закона за сериите те бяха направени почти една след друга, дори две от тях в рамките на една седмица. Вече имах опит с локомотив - за рождения ден на бивш дългогодишен жп-служител, баща на моя съученичка. Резултатът можете да видите тук. Новите три влакчета бяха за деца в различна възраст и, за мое щастие, всички се различаваха по вид.

       Първата торта беше на тема влакче-играчка по подобие на тези, предлагани от фирмата "Brio". Те са с дървени релси и могат да се комплектоват с гари, дръвчета, тунелчета и други подобни аксесоари. Майката на рожденника ми изпрати линк към любимите влакчета на сина си, откъдето почерпих идеята за украсата - оттук.

Поглед отпред
Поглед отстрани
Влакчето отблизо
Влакчето отблизо












       Втората торта представляваше по-сериозно предизвикателство. Тя беше за сина на мои приятели, навършващ 10 години. Той се оказа голям любител на влаковете, и като помощна "литература" за изработката на тортата ми беше връчена една книга със снимки и описания на разнообразни реално съществуващи влакове и локомотиви. Дълго я проучвах и накрая се спрях на един от тях - локомотивът "Санта Фе", проектиран за дълги пътувания в пустинните местности в САЩ. Ето тук може да се види как изглежда той. Реших самата торта да е с по-нестандартна форма и да изобразява мост, по който да преминава влака, дори предвидих и "фон", имитиращ червеникавите скали от пейзажа. Самият локомотив с многото си детайли ми отне значително време за изработка, повече от очакваното. Въпреки това пак имаше много какво да се желае...





       Размерът на локомотива беше около 20/5/9 см, като за основа при изработката използвах готови пандишпанови блатове, слепени с маслен крем. По вид тортата беше "Медовик", което ми даде възможност лесно да оформя "моста". Скалите за фон са изработени от картон, покрит със захарна паста.


       Последната торта от тази серия беше посветена на един популярен анимационен герой - влакчето Томас. Тя също беше за сина на мои приятели - Алекс, който навърши 4 г. Досега това влакче беше оставало извън полезрението ми и сега се запознах набързо с него и многобройните му приятели. Въпреки че изработката на тортата се падна в края на един доста натоварен за мен  двуседмичен период, резултатът ми донесе голямо удовлетворение:

Поглед отпред
Поглед отстрани
Томас отблизо
...и някои от приятелите му










       Отвътре тортата беше по любимата ми рецепта за многоцветна кокосова торта, но цветовете бяха син, червен и бял - като на влакчето. За съжаление не успях да снимам разреза. Радостта на Алекс и гостите му също допринесе за пълното ми удовлетворение от постигнатото. Ето и някои снимки от партито за рождения му ден:


       След тази подчертано транспортна тема вместо "До нови срещи" ви пожелавам "Приятно пътуване" - докъдето и да ето!