понеделник, 15 февруари 2016 г.

Нещо като довиждане

         Признавам, че много отдавна не съм публикувала нищо ново тук....Истина е, че времето все не достига, но причината да не пиша по-скоро се дължи на друго. Нещата се променят с времето и определено визията на блога започна да не ми харесва, а не ми достигат умения да я променя според желанията си. Освен това почти всичко, което съм качила до момента като информация, без да броим постъпковите снимки, е остаряло, а нямам енергията да го актуализирам. Може би в някой бъдещ ден бих се заела с тази амбициозна задача, но е възможно и такъв ден никога да не настъпи. Така че с тази публикация казвам "Довиждане" за неопределено време на всички, които са ме следили тук! Благодаря за интереса и вниманието! Надявам се все пак да съм била полезна на някого!
        Нещата, които съм качила до момента, ще си останат в същия вид, а галерията със снимките на тортите ми ще бъде допълвана непрекъснато. Онези, които биха искали и занапред да проследяват новите ми творения веднага след изработването им, могат да го направят на страницата ми във Фейсбук: Тортите на Мери Шик

        Желая на всички засегнати от тортената мания много творчески успехи, а на останалите - да получават много прекрасни торти, защото тортата е предназначена да носи радост - както на този който я прави, така и на този, който я получава!

       ДОВИЖДАНЕ!

неделя, 28 декември 2014 г.

Някои нестандартни подложки за торти /и разбира се, кратко представяне на тортите върху тях.../

       Подложките за торти са нещо като малък препъни-камък за всеки начинаещ тортолюбител. Всеки е виждал по снимки в интернет всякакви красиви такива - с или без покритие от фондан, но на практика това, на което попада в съответните магазини, са къдравите кръгли подложки със златно или сребърно покритие. Напоследък се намират и по-дебели и покрити с разноцветни материали, но пък цената им не е ниска, а и размерите им са като цяло по-малки. А честно казано, аз си падам по големите, разнообразни по форма и покрити с фондан подложки.....
       Къдравите стандартни тортени картончета, освен че не са безкрайно красиви, имат и още един проблем - доста са тънки. Когато в началото ги ползвах, аз си залепвах по 4-5 една за друга. По незнайни причини обаче така и не успях да залепя панделка на ръба на тези подложки...пробвах какви ли не техники, но явно това просто не ми се удава, не е за моя темперамент!
         В крайна сметка с течение на времето намерих своя начин да изработвам свой вариант на подложка, която да отговаря на желанието ми и сега ще го споделя с вас!

         Материалът, който използвам, е обикновен гофриран картон - същият като на всички кашончета....Колкото по-дебел такъв намерите, толкова по-добре всъщност. Моят не е от много дебелите, но пък е фабрично нарязан на равни парчета с приблизително квадратна форма със страна 35 см. Тъй като дебелината е около 7-8 мм, аз обичайно лепя между 3 и 5 такива слоя в зависимост от големината на тортата и ширината на панделката, която ще използвам. Ето как изглежда моят картон, доколкото можете да се ориентирате по не особено качествените снимки:



           Отделните парчета картон залепвам един за друг - аз си подготвям подложката доста предварително и използвам лепило С 200, след което притискам добре картоните за дълго време и оставям да изсъхне лепилото. Можете да използвате също двойнозалепващо тиксо, силикон и пр. Ето вече залепенит слоеве на моята подложка:



          След като лепилото поизсъхне, оформям подложката в желаната форма. Тя може да е правилен кръг, правоъгълник или квадрат, но може и да е асиметрична - както в случая, който искам да споделя:


         На снимката се вижда /при по-внимателно вглеждане/ как съм си очертала две неща. Вътрешното кръгче е мястото, където ще застане тортата върху готовата подложка. Външната вълнообразна линия е тази, по която ще изрежа желаната от мен форма. За целта използвам макетен нож от по-големите - като този от снимката. Рязането става бавно и не е от най-лесните и безопасни процедури....Единственото хубаво е, че тъй като подложката е от няколко отделни слоя картон, те се прерязват последователно и могат да се отделят един по един в хода на рязането. Ако ръбът се получи прекалено рошав, заглаждам го с едра шкурка.


          Когато ще слагам панделка отстрани на подложката, с това приключвам подготовката. В много случаи обаче обичам да покривам с фондан не само отгоре, а и отстрани. Тогава добавям от долната страна на подложката допълнителни два слоя картон, които са значително по-малки по размер и чиято функция е да повдигнат конструкцията нагоре. Така ръбът ще е по-защитен при пренасяне на тортата, отколкото ако директно се опира в долната повърхност  /и едно допълнително уточнение - когато и ръбът е покрит с фондан, желателно е да му се даде време да изсъхне добре и да се повтвърди/.


         
          Това е вече изрязаната подложка и по-малките парчета картон, които съм подготвила за отдолу. За големината им се ориентирам по размера и позицията на тортата /те трябва да се паднат там, където ще легне най-голямата тежест/. Ето ги и вече залепени - от долната страна, разбира се:




          Сега вече идва ред и на покриването с фондан. За целта, особено ако ще покривам и ръба, разточвам достатъчно голям "чаршаф". Някои видове моделираща маса се залепват почти без нищо за картона, други се нуждаят от намазване на картона с вода или пък със нещо лепкаво /мед с вода, сладко и пр/.
          Тъй като на мен лично ми е жал да хабя излишно количество фондан за тази част от подложката, която ще се падне под тортата, след покриването го изрязвам там, където ще легне тя. Освен желанието ми да спестя моделираща маса, така намалявам и теглото на готовата торта, а в случаите с по-големите такива това е доста важно!



         Тук вече съм покрила подложката, отстранила съм излишния фондан от центъра, загладила съм отгоре с инструмента от снимката. Не съм заглаждала до съвършенство, защото ми предстои да придам и релеф на повърхността. Внимателно притискам с пръсти фондана към ръба, и отстранявам излишната част. Ако се скъса някъде, не е особено притеснително - добавям малки парченца, където се е пооголило, и притискам, без да заглаждам допълнително. Тези несъвършенства ще се прикрият по-късно от придадения релеф. Ако търсите идеално гладък ръб обаче, това едва ли е най-добрата техника за оформяне на подложка, тогава вероятно ще е по-добре да използвате друг материал за нея.



          Ето вече почти готовата подложка с придадения релеф. За него съм използвала нещо, което беше част от един детски комплект за моделиране на т.нар "лунен пясък" - той така и не стигна до децата всъщност.... Освен с него най-добре се получава оформянето с помощта на силиконовите молдове за релеф. Не забравяйте да притиснете и по ръба на подложката!

         Като казах, че подложката е почти готова, имах предвид, че оттук нататък започва оцветяването. Тук можете да си поиграете според предпочитанията си - с въздушна четка, дъстове, гъба или голяма четка - въобще започва веселата част!

         Ако ръбът не е покрит, а ще слагате панделка, това става след края на оцветяването /при мен някой път е след завършването на цялата торта, защото се колебая за цвета на панделката..../. Лично аз залепвам панделките с тънко двойнозалепващо тиксо /ок. 1 см/, което за жалост се намира не във всички книжарници.

          Когато подложката е напълно готова и изсъхнала, е време да се постави и самата торта отгоре. За сглобяването и покриването й вече влизат в употреба гланцираните тънки подложки. Тях използвам като работни - по начина, който съм описала в раздела "стъпка по стъпка". Излишната част от тях съм отстранила преди покриването на тортата, като я изрязвам с ножица, тъй че да не се подава от ръба на вече покритата торта. Намазвам картона с айсинг или нещо лепкаво и пренасям заедно с работната подложка на "голото" място.

          Ето накрая и готовата торта, за която беше предназначена подложката от снимките по-горе:

За един малък скейтбордист....

          А ето и още някои торти, при които съм използвала тази техника за по-нестандартни подложки:

Една любима компютърна игра....Club Penguin
Маша и мечокът
Нещо не чак толкова любимо....Minecraft
"Ледена епоха"
Море....
Мечо Пух и приятели

       

          Май се поувлякох със снимките.....Е, достатъчно с тях! Успех с подложките - понякога и най-ефектната торта губи от визията си, ако не е представена подобаващо, така че не ги пренебрегвайте!

петък, 3 октомври 2014 г.

Закриване на летния сезон или нещо за играчките за пясък

         По ред причини отдавна не съм писала нищо, така че е време да наваксам и да се отсрамя с малко постъпкови снимки...Тази година лятната ми почивка от тортите се удължи повече - поводите бяха както приятни, така и не чак толкова, но новият тортен сезон вече започна с пълна сила! Тук ще покажа две типично "летни" торти за малки дечица, в които водещият елемент беше плажът с плажните аксесоари. И в двата случая ми се наложи да изработя кофичка за пясък, така че накрая успях да снимам по-подробно процесът на правенето й.

     

           Това е първата от двете торти, предназначена за първия рожден ден на Александър. Водещото в украсата тук трябваше да бъде плажната топка, която изработих с помощта на стиропорена сфера, покрита с фондан. По принцип не съм почитател на неядивните тортени декорации, и в други случаи съм изработвала подобни елементи от оризонова смес. Тя обаче не може да се заглади до тази степен, която ми се искаше да постигна при плажната топка - нещо много гладко и лъскаво, без собствен релеф. Останалите аксесоари по тортата бяха вече изцяло ядивни, ако изключително твърдото желатиново тесто на кофичката може да се приеме за такова.....Ето как изглеждаше тортата, погледната от други ъгли:

Отстрани

Отстрани
           Общо взето, по изработката няма нещо специално за отбелязване, освен кофичката, за която ще стане дума по-нататък. Част от играчките за пясък направих, като ползвах една-две истински такива като "калъп". Сега ще дам един поглед отблизо към детайлите.




              Втората "плажна" торта също включваше кофичка за пясък, този път като основен елемент на декорацията. Тъй като тя трябваше да стои върху тортата /еклерова по състав/ и да бъде видимо пълна с пясък, мидички и т.н., усилията ми бяха насочени към това да я направя възможно най-лека - това ще видите на постъпковите снимки.


Отстрани

Отзад

         Освен кофичката особеното в изработката тук беше и покриването. Първоначално покрих само борда, като за целта изрязах по-светлосини ивици захарно тесто, подредих ги върху една идея по-дебело разточено такова с по-наситеносин цвят и продължих с разточването до желаната дебелина. На мястото на снадката отзад на тортата прикрепих едно от водораслите. Накрая покрих отгоре с жълтата захарна паста, като изкуствено удебелих краищата чрез подгъване.
     Пясъкът и на двете торти е направен от парчета готов пандишпанов блат, смлян в електрическа мелничка за кафе. Същият ефект се постига и със смлени бисквити тип чаени.

           Ето как изглеждаше отблизо кофичката тук, чиято изработка успях да снимам детайлно:





           

           И сега минавам към "полезната" част от публикацията - постъпковите снимки.


                           ИЗРАБОТКА НА КОФИЧКА ЗА ПЯСЪК ОТ  
                                      ЗАХАРНО ТЕСТО

           Най-вече трябва да отбележа, че за изработването на подобни декорации е подходящо по-бързовтвърдяващо тесто от типа на желатиновото тесто на Нелка или захарна паста с добавена към нея тайлоза. Проблемът при желтиновото тесто в чист вид е, че малко трудно става "обличането" на дребни елементи. При кофичките в случая използвах готова захарна паста от типа на Ково-пастата, към която добавих тайлоза. В този случай обаче трябва да се даде доста време за съхнене на кофичката /минимум два цели дни/.

         
          За да наподобя формата на кофичка, подбрах една чаша за уиски, която беше със желания от мен размер. В случая с другата кофичка, която беше малко по-голяма, използвах пластмасова саксийка за цветя. Покрих плътно с прозрачно фолио и намазних повърхността му.


              Разточих фондана с дебелина като за торта, след което по подобен начин покрих чашката, стараейки се да постигна възможно най-голяма гладкост.

   
           За да стане по-лесно покриването до ръба на чашата, използвах тази кръгла кутия - така излишната част от фондана пада надолу и заглаждането става по-лесно.


         Излишната част отстраних с резец за пица - тук не беше необходимо да се старая ръбът да е идеално гладък /но все пак не трябва и да е вълнообразен!/.


       Тъй като предвиждах в кофичката да има фигурка на детенце, мидички и пясък /както виждате на снимките на тортата по-горе/, не ми се искаше да се получи много тежка конструкция. Затова изрязах от бързосъхнещото желатиново тесто едно кръгче с диаметър малко по-малък от диаметъра на ръба на бъдещата кофичка. След изсъхването то влезе донякъде в нея и така можах да запазя долната й част напълно куха.


         Направих и дръжката на кофичката, която оставих да съхне извита върху подходяща по размер стиропорена топка. Както вече стана дума, оставих нещата в този вид да съхнат две денонощия.


         Тук вече съм поставила бялото кръгче във напълно изсъхналата кофичка. От него до ръба остана разстояние около два сантиметра.


         С помощта на лента от фондан направих по-обемен и гладък ръба на кофичката От вътрешната страна не се старах чак толкова, колкото от външната, защото тази част щеше да остане скрита от пясъка.


         На този етап залепих с айсинг и дръжката на кофичката, подпрях със салфетки и оставих още няколко часа да съхне.

       
         И остана приятната част - пълненето на кофичката. Предварително си бях направила детската главичка и "щипките", както и мидичките с помощта на молд. За залепване на по-обемните фигури използвах айсинг, а пясъкът се задържа практически без особени усилия с малко притискане.
         Естествено въпреки максимално олекотената конструкция кофичката все пак си имаше тежест, затова преди да я поставя върху тортата, забодох под нея две сламки, отрязани на нивото на покритието. Залепих я с айсинг и като допърнителна опора поставих едно тънко фитилче жълт фондан около долната й част - това така или иначе остана скрито от "пясъка" в основата.


         Надявам се да съм била полезна за някой, който ще се захване със подобна задача! До следващия път - и се надявам това да бъде по-скоро!!



        

четвъртък, 29 май 2014 г.

Един почти 3Д-мотор и още малко за автомобилите

         Понеже непрекъснато ме гризе съвестта, че нямам много постъпкови снимки на нещата, които изработвам, сега с радост ще заявя, че най-сетне ще покажа и малко такива. Темата, за жалост, не е от най-загадъчните и интересните, но все пак се надявам да е от полза на някой, който ще има подобна задача....

         Този път става въпрос за мотор - една трудна тема по принцип. Нищо ново под слънцето, но цялата торта трябваше да изглежда като "легнал" мотор, и то имитиращ този на получателя й - т.е хем да е отчасти 3D-изпълнение, хем да е плоска....Е, поне досега не бях правила подобно нещо и не ми беше скучно /както обикновено ми се случва с превозните средства/! Дори ми остана време да направя снимките, за които споменах и по повод които е днешната публикация.

         Първоначално само ще уточня, че като състав по мой съвет тортата беше медовик с точени блатове, която ми се струва най-доброто за триизмерното моделиране. Изпекох правоъгълни блатове с желания размер и ги сглобих с крема ден преди изрязването.


          Това е началото на моделирането - тук съм започнала да маркирам грубия релеф.


          За да ми е по-лесно, си бях разпечатала на лист с формат А4 моторът, който целях да имитирам!


         Тук съм постигнала желаната форма и съм измазала всичко с маслен крем.


         Ето вече допълнително загладената торта, като междувременно съм изрязала излишната подложка от всички страни. Това всъщност е един от най-сложните моменти в цялата работа - ножицата трябва да е достатъчно остра , а на места има нужда и от макетно ножче....


         
         Това е основното покриване, върху което ще добавям цветните елементи.


         Оттук нататък падна едно рязане и апликиране, за което се водих от детайлните снимки на мотора. Ето и още малко снимки от готовата вече торта:

 




         Дотук бях с постъпковите снимки, а сега набързо ще ви покажа и още няколко автомобилно-транспортни творения за вече порастнали рожденици - детските ще оставя за друг път!



             
         Това е един Астън Мартин заедно с бисквитки-изображения на местата, където би могло да се отиде с него!








         Тази торта - Мицубиши паджеро - беше за мой приятел от студентските години -включваща и любимите му занимания и притежания.....




        
            А тук е една от най-странните торти, които съм правила, и която изобразява част от двигателя на Хонда....въобще никога не е късно човек да обогати познанията си - ако ще и в областта на устройството на автомобила!