неделя, 28 декември 2014 г.

Някои нестандартни подложки за торти /и разбира се, кратко представяне на тортите върху тях.../

       Подложките за торти са нещо като малък препъни-камък за всеки начинаещ тортолюбител. Всеки е виждал по снимки в интернет всякакви красиви такива - с или без покритие от фондан, но на практика това, на което попада в съответните магазини, са къдравите кръгли подложки със златно или сребърно покритие. Напоследък се намират и по-дебели и покрити с разноцветни материали, но пък цената им не е ниска, а и размерите им са като цяло по-малки. А честно казано, аз си падам по големите, разнообразни по форма и покрити с фондан подложки.....
       Къдравите стандартни тортени картончета, освен че не са безкрайно красиви, имат и още един проблем - доста са тънки. Когато в началото ги ползвах, аз си залепвах по 4-5 една за друга. По незнайни причини обаче така и не успях да залепя панделка на ръба на тези подложки...пробвах какви ли не техники, но явно това просто не ми се удава, не е за моя темперамент!
         В крайна сметка с течение на времето намерих своя начин да изработвам свой вариант на подложка, която да отговаря на желанието ми и сега ще го споделя с вас!

         Материалът, който използвам, е обикновен гофриран картон - същият като на всички кашончета....Колкото по-дебел такъв намерите, толкова по-добре всъщност. Моят не е от много дебелите, но пък е фабрично нарязан на равни парчета с приблизително квадратна форма със страна 35 см. Тъй като дебелината е около 7-8 мм, аз обичайно лепя между 3 и 5 такива слоя в зависимост от големината на тортата и ширината на панделката, която ще използвам. Ето как изглежда моят картон, доколкото можете да се ориентирате по не особено качествените снимки:



           Отделните парчета картон залепвам един за друг - аз си подготвям подложката доста предварително и използвам лепило С 200, след което притискам добре картоните за дълго време и оставям да изсъхне лепилото. Можете да използвате също двойнозалепващо тиксо, силикон и пр. Ето вече залепенит слоеве на моята подложка:



          След като лепилото поизсъхне, оформям подложката в желаната форма. Тя може да е правилен кръг, правоъгълник или квадрат, но може и да е асиметрична - както в случая, който искам да споделя:


         На снимката се вижда /при по-внимателно вглеждане/ как съм си очертала две неща. Вътрешното кръгче е мястото, където ще застане тортата върху готовата подложка. Външната вълнообразна линия е тази, по която ще изрежа желаната от мен форма. За целта използвам макетен нож от по-големите - като този от снимката. Рязането става бавно и не е от най-лесните и безопасни процедури....Единственото хубаво е, че тъй като подложката е от няколко отделни слоя картон, те се прерязват последователно и могат да се отделят един по един в хода на рязането. Ако ръбът се получи прекалено рошав, заглаждам го с едра шкурка.


          Когато ще слагам панделка отстрани на подложката, с това приключвам подготовката. В много случаи обаче обичам да покривам с фондан не само отгоре, а и отстрани. Тогава добавям от долната страна на подложката допълнителни два слоя картон, които са значително по-малки по размер и чиято функция е да повдигнат конструкцията нагоре. Така ръбът ще е по-защитен при пренасяне на тортата, отколкото ако директно се опира в долната повърхност  /и едно допълнително уточнение - когато и ръбът е покрит с фондан, желателно е да му се даде време да изсъхне добре и да се повтвърди/.


         
          Това е вече изрязаната подложка и по-малките парчета картон, които съм подготвила за отдолу. За големината им се ориентирам по размера и позицията на тортата /те трябва да се паднат там, където ще легне най-голямата тежест/. Ето ги и вече залепени - от долната страна, разбира се:




          Сега вече идва ред и на покриването с фондан. За целта, особено ако ще покривам и ръба, разточвам достатъчно голям "чаршаф". Някои видове моделираща маса се залепват почти без нищо за картона, други се нуждаят от намазване на картона с вода или пък със нещо лепкаво /мед с вода, сладко и пр/.
          Тъй като на мен лично ми е жал да хабя излишно количество фондан за тази част от подложката, която ще се падне под тортата, след покриването го изрязвам там, където ще легне тя. Освен желанието ми да спестя моделираща маса, така намалявам и теглото на готовата торта, а в случаите с по-големите такива това е доста важно!



         Тук вече съм покрила подложката, отстранила съм излишния фондан от центъра, загладила съм отгоре с инструмента от снимката. Не съм заглаждала до съвършенство, защото ми предстои да придам и релеф на повърхността. Внимателно притискам с пръсти фондана към ръба, и отстранявам излишната част. Ако се скъса някъде, не е особено притеснително - добавям малки парченца, където се е пооголило, и притискам, без да заглаждам допълнително. Тези несъвършенства ще се прикрият по-късно от придадения релеф. Ако търсите идеално гладък ръб обаче, това едва ли е най-добрата техника за оформяне на подложка, тогава вероятно ще е по-добре да използвате друг материал за нея.



          Ето вече почти готовата подложка с придадения релеф. За него съм използвала нещо, което беше част от един детски комплект за моделиране на т.нар "лунен пясък" - той така и не стигна до децата всъщност.... Освен с него най-добре се получава оформянето с помощта на силиконовите молдове за релеф. Не забравяйте да притиснете и по ръба на подложката!

         Като казах, че подложката е почти готова, имах предвид, че оттук нататък започва оцветяването. Тук можете да си поиграете според предпочитанията си - с въздушна четка, дъстове, гъба или голяма четка - въобще започва веселата част!

         Ако ръбът не е покрит, а ще слагате панделка, това става след края на оцветяването /при мен някой път е след завършването на цялата торта, защото се колебая за цвета на панделката..../. Лично аз залепвам панделките с тънко двойнозалепващо тиксо /ок. 1 см/, което за жалост се намира не във всички книжарници.

          Когато подложката е напълно готова и изсъхнала, е време да се постави и самата торта отгоре. За сглобяването и покриването й вече влизат в употреба гланцираните тънки подложки. Тях използвам като работни - по начина, който съм описала в раздела "стъпка по стъпка". Излишната част от тях съм отстранила преди покриването на тортата, като я изрязвам с ножица, тъй че да не се подава от ръба на вече покритата торта. Намазвам картона с айсинг или нещо лепкаво и пренасям заедно с работната подложка на "голото" място.

          Ето накрая и готовата торта, за която беше предназначена подложката от снимките по-горе:

За един малък скейтбордист....

          А ето и още някои торти, при които съм използвала тази техника за по-нестандартни подложки:

Една любима компютърна игра....Club Penguin
Маша и мечокът
Нещо не чак толкова любимо....Minecraft
"Ледена епоха"
Море....
Мечо Пух и приятели

       

          Май се поувлякох със снимките.....Е, достатъчно с тях! Успех с подложките - понякога и най-ефектната торта губи от визията си, ако не е представена подобаващо, така че не ги пренебрегвайте!