понеделник, 3 декември 2012 г.

Ловно-рибарски за деца и възрастни

       Може заглавието да звучи странно, но е факт, че и в двете нови торти, които искам да покажа, основната тема е ловът, но едната е за малко дете, а другата - за възрастен мъж. Впрочем децата присъстват /директно или индиректно/ и в двата случая, както ще видите след малко.

       Започвам по хронологичен ред с първата торта. Тя беше за юбилей на мъж, навършващ шейсет години. Темата трябваше да бъде свързана с основните му хобита - лов и риболов. С дъщеря му обсъдихме няколко варианта за украсата, и в крайна сметка се спряхме на следната идея - "рожденикът" да е върху тортата, ловящ риба в езерце, а бордовете отстрани да имитират стена със закачени по нея ловни трофеи:

Поглед отпред
Отстрани
Отзад













       Както споменах, и в тази торта има детенце - това беше малката внучка, която също намери своето място сред декорациите. Ето и фигурите по-отблизо:


      
        А ето и поглед към някои от ловните трофеи отстрани:


Еленовите рога и козата
Глиганските бивни








И, разбира се, оръжието!

       Изработването на тази украса не налага някакви по-подробни обяснения, защото няма нищо особено специфично. Въдицата е направена от клечка за зъби, облечена в захарна паста, а кордата е от тел за захарни цветя. Сандъчето, на което е седнал рибарят, е от облечена със захарно тесто суха паста. Самата торта беше морковена - една любима рецепта, която отдавна не бях правила, и която можете да видите в съответния раздел на блога.


       Втората торта беше за малко момченце, племенник на моя приятелка. Миналата година рожденикът Стоян беше на вълна "Костенурчето Франклин" и тогава направих за него тази торта. Тази година обаче той ме изненада с желание за една истинска "ловна" украса! Разбира се, тя все пак трябваше да е в детски вариант. Според идеята му на тортата трябваше да има ловец с пушка и шапка с перо, който убива лошия вълк, а другите горски животни се радват около него.....не много лесна тема, нали? Очевидно трябваше да е нещо като сцена от приказката "Червената шапчица", но без бабата и внучката!
       Признавам, че измислянето и осъществяването на  тортата  бяха голямо предизвикателство за мен. Общо взето, реших да оформя украсата така, че да имитира гора с дървета и храсти. Тъй като изправена фигура на ловец с насочена пушка щеше да ми е доста трудна за правене, предпочетох да го разположа отстрани на тортата - още повече отгоре така или иначе ставаше "пренаселено" откъм декорации. Вълкът зае място там като водеща фигура, а останалите горски животни също направих предимно отстрани:

Поглед отпред
Отстрани
Отстрани
         Най-любимата ми част от украсата на тази торта, беше гората. Тя се получи напълно в съответствие с идеята ми. За съжаление не направих поетапни снимки при изработката на дърветата. Те имаха в основата си дървено шишче, около което на едно или две места бях усукала цветарско телче за опора на клоните. Набразденият релеф постигнах, като увивах конструкцията от клечки и телчета със снопчета от захарно тесто на фитили, а не с гладко такова. Храстите отзад направих от захарно тесто, изрязано с голяма накъдрена формичка /за голямо цвете/, които оставих да съхнат една нощ върху пластмасова бутилка - така станаха дъговидно извити. Цветните нюанси по стволовете и листата са постигнати с въздушна четка.


       От всичко най-много ме затрудни фигурката на вълка. По принцип нямам голям проблем с моделирането на какви ли не фигури, но точно вълк не бях правила досега. Този на тортата е резултат от третия ми пореден опит да го направя, и все пак е много далече от това, което ми се искаше да стане. Е, надявам се поне да си личи, че е вълк....За малко да се върна към оригиналната идея на малкия Стоян, а именно вълкът да лежи прострян на земята, вече застрелян от ловеца! Ето и по-близък поглед към фигурките:


       Като състав тортата беше по една много сполучлива рецепта - тази за торта "Династия". Нея можете да видите в един от блоговете, които следя, и по която работя с малки промени - ето тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар