четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Тортите за осмия рождения ден на Гери

       По традиция за рождения ден на малката ми дъщеря Гергана винаги има две торти - едната за училище, а другата за празненството у дома. Така стана и тази година. Тук ще покажа тези торти, изработката на които беше доста "инфарктна" за мен в редица отношения - имаше много неудачи и поправки, доста експерименти със дизайна и състава - но все пак всичко свърши с тортен хепиенд!

      Ще започна първо с по-малката и доста набързо направена тортичка, предназначена за импровизирано тържество в занималнята след училище. Тъй като тази година рождения ден се падаше в сряда, отложихме основното парти за края на седмицата, но на Гери й се искаше все пак да направим нещо за съучениците от следобедната група. Първоначално бяхме решили да има декорирани курабии или кексчета. Нещата обаче се промениха  няколко дни преди деня на събитието.
       Тук е мястото да вмъкна малко предистория, макар че може да ви се стори, че леко се отклонявам от темата. Преди /доста/ години, когато аз бях на възрастта на Гери, имах една любима книжка с много впечатляващи илюстрации и интересни истории - "Фердо мравката". Много от вас може би си я спомнят, или пък са гледали едноименното чешко филмче по телевизията. За мое голямо съжаление я загубих и въпреки всичките ми усилия не можах да се сдобия с нова такава през изминалите години. Преди десетина дни с радост установих, че се е появило ново издание на книжката и веднага го купих. Гери също като мен оцени по достойнство историите и картинките към тях - за един ден ги прелисти, прочете част от приказките и си пожела....познайте какво! Вместо кексчета или курабии за почерпка в занималнята да има тортичка с Фердо!
       Не мога да кажа, че положих много усилия да я разубеждавам, защото всъщност страшно обичам да правя торти по сюжети от хубави книги, а тази ми действаше особено вдъхновяващо. Лошото беше единствено, че времето за изработка се свеждаше до два дни с печенето на блатове, сглобяването и декорацията. Така че в крайна сметка резултатът, макар и не лош, има недостатъци в техническо отношение.....но в крайна сметка имаше и доста живот в тази малка тортичка - оставям сами да прецените:

Отстрани
Отстрани











    
       Постарах се да вмъкна отстрани колкото можеше повече от героите, така както са на прекрасните илюстрации - поне доколкото ми стигаше времето и уменията. Най-отпред според Гери трябваше да е гадната калинка - дори когато е в лоша светлина, една калинка винаги хваща окото...Ето отблизо част от апликациите по борда:



       Е, не мога да кажа, че резултатът ме удовлетвори напълно, апликациите станаха малко грубички, но за толкова време.... Много ми се искаше да мога да рисувам по-добре по тортите и да има повече рисунки и по-малко релефни фигурки, но това все още не ми се получава. Всъщност направих един опит да рисувам по зелената част на подложката, но не се получи и се наложи да я сменя накрая.
       Тъй като дъщерите ми не обичат шоколадовите торти, за тази избрах една нова, почти измислена от мен рецепта. Комбинирах маслени пандишпанови блатове, банани и два крема - плътен карамелов и сметанов с маскарпоне. Ефектът ми допадна и мисля да добавя и тази рецепта към списъка с предпочитаните.

       "Официалната" торта за празненството с приятели и съученици вече беше нещо по-сериозно като идея, размер и декорации. За моя радост и тя беше вдъхновена от хубава детска книжка. Миналата година, когато за първи път обсъждахме желанията на Гери, тя пожела торта с герои от приказките на Биатрикс Потър. Прозвуча ми много обещаващо, а темата се задържа без промени до периода на коледните празници. Тогава дъщеря ми получи за подарък няколко книжки от поредицата "Приказки от Лисичата гора" и те бързо й станаха любими и изместиха зайчето Питър и мисис Тиги-Мигъл от главата й. Не знаех дали да се радвам, или да съжалявам - едните приказки ми бяха по-присърце, но пък другите бяха много подобни в основата си и благоприятни за интерпретиране /а и не толкова често правени като тортена украса/. Ето как изглежда самото "вдъхновение":


       На тази снимка се вижда и онова, което Гери искаше на всяка цена да има на тортата й - горското магазинче с язовеца-продавач и тримата главни герои - зайче, таралежче и мишле. Започнах да обмислям дизайна доста отрано, и както обикновено става в такива случаи, ми дойдоха множество идеи. Тортата щеше да е доста голяма, така че имаше много възможности да се развихря. Най-сетне се концентрирах около идеята за дебело горско дърво, в което да живеят част от горските обитатели, и където да се намира и магазинчето от картинката.  Ето и крайният резултат от няколкодневните ми усилия:

Поглед отпред
Поглед отзад
Поглед отстрани
       Мога да кажа, че едва когато тортата достигна приблизително този вид, в който ви я показвам тук, вече бях спокойна и напълно удовлетворена. Това е нещото, с която съм имала най-много технически и кулинарни терзания през последните две години. Вечерта преди завършването й изобщо не бях убедена, че ще е възможно да добие желания от мен вид. На първо място, един от кремовете за долното ниво /полянката/ се пресече в последния момент и едва успях да поправя това чрез своевременно затопляне и повторно разбиване. Горната част, която всъщност представлява две малки едноетажни тортички една върху друга, трябваше да съдържа целувчени блатове. По недоглеждане от моя страна в малките часове на нощта обаче те не се доизпекоха и не можаха да се отлепят от хартията за печене. Това може би се оказа за добро, защото на тяхно място в бързината поставих неслепени изпечени отпреди шоколадови макарони, предвидени за партито...И накрая покриването на дънера не ме удовлетвори и се наложи да го правя два пъти. Единствено фигурките ми се отдадоха без никакви проблеми.  Поради тези инфаркти изживявания така и не завърших планираните постъпкови снимки от процеса на работа, но все пак ще покажа първите няколко етапа, при които придадох основната форма на дървото и полянката.

Отпред

Отстрани
      









       Това е долният етаж на тортата. Пекох блатовете в правоъгълна тава с размери 30/40 см, които след сглобяването и престоя на тортата за една нощ на хладно изрязах в желаната от мен форма. С помощта на едно от парчетата направих изпъкналостта в дясно /на горната снимка/. Горе е резултатът преди измазване. На долните две снимки съм измазала с маслен крем с трохи от блата, предстои окончателното мазане с чист маслен крем за гладкост.

       А ето и горните две нива - дървото:





       Дънерът е направен от две кръгли тортички с диаметър около 16-17 см, които поставих една над друга. Между двете нива има отделна подложка. В долната част поставих сламки за опора и  забодох дървено шишче през цялата височина на дънера. Поорязах оттук-оттам за да придам по-реалистична форма. На снимката всичко вече е измазано с маслен крем с трохи от блата.
       Оттук нататък спрях да снимам, така че само ще разкажа за някои от другите моменти. "Короната" на дървото представлява кръгла подложка за торта с парче от горната куполообразна част на основния блат, която бях изрязала, за да го заравня. Покрих всичко това със захарна паста и придадох неравностите с пръсти. Краищата на тестото подгънах отдолу на ръба на подложката. Оцветяването е с помощта на еърбръш. Фигурките /с изключение на язовеца/ са направени от светлокафява захарна паста и след оформянето са оцветени отгоре пак с въздушна четка. Крачетата направих отделно от телата и сглобих с помощта на клечка за зъби след пълното изсъхване. Някои от детайлите по лавиците на магазина и вратичките по дървото представляват отпечатани картинки на захарна хартия, дооцветени допълнително отгоре на места.

       Като стана дума за фигурките, всъщност се гордея много с тяхната изработка. Тя ми потръгна добре от самото начало и ми даде по-голяма увереност в крайния резултат, а и дъщеря ми много си ги хареса. Двете със сестра й ми помагаха в най-забавната част - поставянето по тортата, и те сами направиха гъбките, цветята и дребните детайли около дървото. Ето и героите от книжката в по-близък план:

Главните герои
Язовецът в магазинчето
Жабчето и майката-мишка
Още едно мишле и любимата ми таралежка
       Тортата за моя радост се изяде без остатък. Долната част беше любимата орехова торта на майка ми, чиято рецепта можете да прочетете в раздела за тях. Дървото беше експеримент за мен, идеята взех от блога на Ирина Купенска - вдъхновението е тази рецепта, но вместо целувките имаше шоколадови макарони, а в кремовете внесох някои малки промени. За съжаление снимките от партито не станаха особено добри, така че няма да ви мъча с тях, а ще събирам сили да ви покажа някои от тортите, за които още не е останало време!
       Забравих да спомена, че всъщност бях отпечатала малки картинки с героите на фонданова хартия, с помощта на които направихме бисквитки към тортата. Те бяха изцяло украсени от Боби и Гери , но за голямо съжаление в бързината останаха незаснети....Дано момичетата не забележат по-късно този пропуск!

сряда, 13 февруари 2013 г.

Няколко торти за начеващи тийнейджърки

       Тази година по обясними причини много актуална за мен е цифрата 12 - дъщеря ми Боби и повечето й приятелки от класа достигат тази възраст. От една страна, те са си все още деца, но от друга пубертетът не прощава, желанията и вкусовете им драстично се промениха в сравнение с времето само отпреди няколко месеца....Тук ще видите три торти за общо четири момичета на възраст между 11 и 13 години, при които се опитах да отвърна на новите им желания и предпочитания.

       Първата торта беше за 13-я рожден ден на Ивана, дъщеря на мои приятели. Тя рисува много добре и сериозно се занимава с това от години. Предпочитанията й са към графиките и портретите с молив. Когато обсъждахме украсата на тортата, акцентът върху творенията й веднага ми се видя особено подходящ, още повече самата Ивана искаше да преобладава черно-бяло-сивата гама. Тя избра някои от любимите си рисунки, които аз разпечатах върху захарна хартия. Оставаше само да измисля подходящата "маса" за тях.....

Отпред
Огстрани

       Както казах, самите рисунки свършиха повечето работа. Удоволствие ми достави изработката на моливите и гумата, както и на панделката - тя е направена с помощта на подложка за захарна дантела на "Шугървейл". Черепите по тортата са изработени чрез силиконов отпечатък.


       Тортата е двуетажна, като двата етажа са с диаметър 21-22 см /еднакви/. Общата височина  е около 22-24 см, по средата има подложка и е сглобена по техниката на двуетажните торти. Обличането с готов блат и покриването е общо за двата етажа. Отстрани е оцветена в лилаво с помощта на въздушна четка.


       Втората торта беше за две съученички на Боби - Вики и Нона, които са родени в един и същи ден. Тази година те решиха да празнуват заедно, така че тортата за тях се превърна в една сложна задача. Трябваше за всяко момиче да има отделна част със различна по тема украса. Вики искаше да има нещо "парижко" - най-вече Айфеловата кула. Нона, която е много артистична, се беше ориентирала към нещо театрално - като сградата на Народния театър например..... Сами виждате колко трудна беше задачата!
       Още в самото начало ми се се изясни, че няма как тортата да е от едната страна като Айфеловата кула, а от другата като Народния театър. От друга страна, две отделни толкова различни по тема торти също щяха да се комбинират трудно. Много мислих по въпроса как да стане, и все не бях доволна напълно от идеите си. Накрая се ориентирах към варианта с две различни по форма допиращи се торти със желаните елементи отгоре, обединени от единна цветова гама. Бях се спряла на определени цветове, дори направих доста предварително подложката. Истината е обаче, че в хода на работата нещата така се извъртяха, че резултатът стана съвсем различен....е, останах си с една готова подложка в резерв и направих нова. А тортата в окончателния си вид ми хареса повече, отколкото всички предварителни проекти.

Отпред
Отзад
       При изработката на Айфеловата кула и театралната маска отново използвах захарната дантела. Кулата е сглобена от четири части, изрязани от бял фондан, върху които залепих черна дантела. Оставих да съхне няколко дни. Накрая боядисах ръбовете в черно и добавих липсващите допълнителни елементи от черен фондан. Отгоре е напръскана със златна боя с въздушна четка. Маската е направена по подобен начин, като съхненето стана върху една истинска венецианска маска. Снимките са печат върху захарна хартия.


       По същество двете торти са оформени по техниката за етажите на крива /скосена/ торта - това можете да видите в раздела "Стъпка по стъпка". За да ги наместя една до друга, изрязах част от ръба на по-голямата дъговидно.


       Третата торта е за още една съученичка но дъщеря ми - Ния. Не знам защо, сред момичетата от техния клас е много на мода темата за мустаците, и то не каквито и да било мустаци, а с определена форма. Ето тук  можете да видите за какво става въпрос. Както се вижда, това е нещо, достойно направо за Еркюл Поаро!
       Друга култова модна тенденция в училище е темата с английското знаме - сигурно сърцето на английската кралица се свива, като вижда къде го слагат....Е, в случая аз трябваше да вмъкна някак и знамето в мустачената торта на Ния.
       За мустаците бързо взех решение - разпечатих на захарна хартия много картинки с тях и надписи, попаднах и на един надпис с думата MANIA, който много ми допадна, защото съдържаше изписано името на рожденничката. Направих и захарни мустаци на клечка, каквито се предвиждаше да има на партито. Първоначално си мислех да направя знамето на подложката, но в крайна сметка ми се видя по-интересно да го оформя като панделка.



       Релефът на тортата и ръбовете й направих по една прясно измислена от мен техника. Покрих с бежова захарна паста двата етажа, след което взех едно парче плат на мрежовидни дупки:


       С този плат притиснах тортата от всички страни, за да се отпечати релефът, накрая стиснах ръбовете, за да ги изтегля нагоре и настрани през самия плат. Накрая напръсках леко с по-тъмнокафяво с помощта на еърбръша. Панделката е направена като апликация върху тъмносиньо с червено-белите мотиви, върху които разточих леко, а после изрязах да стане като лента с равни ръбове.


       Като вкусове нямаше нищо ново - шоколад с орехи по новата рецепта, шоколад с малини и "Династия".
 

сряда, 6 февруари 2013 г.

Още малко чудовища или битка с дракона

       Тази торта не е следваща поред в списъка на тазгодишните ми творения, но отново е свързана с едно всяващо страх създание - дракон. Този път не съм наблегнала на постъпковите обяснения, но няма нищо ново в метода ми на работа, което да не съм споделяла досега. Пък и снимките на детайлите са доста много, така че всичко ще е достатъчно онагледено.

       За пореден път се опитах да изобразя с помощта на захар една цяла приказна история. Желанието на рожденника Сашо, син на мои близки приятели, беше "да има голям дракон и много рицари, които той е убил"....въобще доста кървава ситуация! Само да спомена, че миналогодишното му желание беше торта с хиляди вампири и зловещ замък с големи крила - резултатът можете да си припомните тук. Не мога да преценя дали с израстването става по-лесно или по-трудно да изпълня желанията на Сашо, но в случая се почуствах много доволна от темата. Приказките и приключенските истории и до ден днешен продължават да ми харесват!

         На първо време се заех с дракона. Идеята ми беше той да е разположен на склона на планина с останки от старинна крепост, и оттам да бълва огън към рицарите в долината. Големината на готовия дракон, който направих два дни предварително, беше около 20/6/10 см без опашката. За основа на фигурата отново исползвах оризонова смес, както можете да видите при изработката на динозавъра от предишната тема - тук. По същия начин направих отделно тялото и главата. Единствената разлика беше, че умишлено добавих повече от обичайното количество бонбони маршмелоуз в сместа, поради което тя остана по-мека и пластична и така успях на третия ден да разположа дракона върху тортата, без той да стърчи неестествено настрани - огънах го леко, където беше необходимо. Опашката е в по-голямата си част само от захарна паста. Използвах лилаво оцветена ММ за покриването, като отгоре добавих допълнителните цветове с дъстове и златна боя. Релефът на люспите е придаден с помощта на силиконов молд за малки керемидки. Ето и създанието в готов вид, вече като част от тортата:



      На втория етап направих тортата. Тя беше шоколадово-орехова по новата рецепта, която измислих, и която добавих в раздела с рецепти наскоро. Практически е двуетажна, като второто ниво е стъпаловидно. Сглобяването на подобна "планина" с височина около 20-22 см можете да видите тук. Двете нива са на отделни подложки със сламки за опора. След придаването на формата са измазани с масло и трохи от блатовете. Покриването направих наведнъж със сиво-бежова захарна паста, която в последствие боядисах отгоре с въздушна четка. Цветът на покритието на подложката беше по-светъл, жълтеникав.
     
     След сглобяването, покриването, боядисването и другите подобни трудоемки дейности дойде и веселата част - пресъздаването на приказката....




Отстрани
Отзад



       Имах известни терзания по въпроса как да направя дракона да бълва огън. Първоначално опитах да сложа огнена струя, излизаща от устата му, която достига до земята, но резултатът не ме удовлетвори и така се спрях на варианта с вече избълвания огън и обгорената земя около него. За оцветяването на пламъците отново ми помогна въздушната четка.

       Искрено се забавлявах с правенето на рицарите, всеки един с ръст около 5см. Тъй като те бяха паднали на земята, изработката всъщност не беше никак трудна. Едно хрумване, което се оказа добро, беше да използвам за броните и щитовете един силиконов молд за репефни копчета! Ето и по-близки снимки от "бойното поле":




       Позите на рицарите дадоха поводи за обсъждания  - един от тях направих със стърчащо от гърба му копие - очевидно убит не от драконовия огън....може пък единственият оцелял да е бил предател...кой знае?

       И накрая ето и две снимки от настъпилото опустошение - преди...



        ......и след.....




       За съжаление отново не мога да покажа разрез на тортата, защото тя изчезна без остатък /както може да се види от последната снимка/!