събота, 18 февруари 2012 г.

Замъкът на вампирите

        На пръв поглед би могло да се предположи, че това е закъсняло представяне на някоя от тортите за Хелоуийн. Всъщност не е така - тортата беше за рождения ден на Сашо - син на мои приятели, който наскоро навърши шест години. Неговите желания за украсата до последния момент не бяха придобили ясни очертания. Може би в крайна сметка той се повлия донякъде от тортата с дракона и замъка, която представих наскоро, и която беше за най-добрия му приятел. Нека резюмирам накратко какво си пожела той най-накрая: торта като замък, обграден от много вампири, и върху замъка да има дракон с големи крила, и всичко да е в черно и червено, и да е много страшна и кървава! След кратко обсъждане /в него се включи и майка му/, сведохме дракона само до големи крила върху замъка, намалихме кръвта и наблегнахме върху многото вампири, за да има фигурки за повече деца. Ето какво излезе накрая:

Изглед отпред
Отстрани
Отстрани













Отзад
       Както се вижда, успях да отговоря на повечето изисквания, добавих и малко прилепи, котки и надгробни плочи за разкош, само бройката на вампирите не стана чак толкова внушителна - просто нямаше къде да ги сложа. Все пак не става дума за филма "Нощта на живите мъртви" или нещо подобно....

       Никак не ми беше лесно да направя вампирите така, че да си личат всичките им подробности - те не бяха много големи /около 6-7 см високи/. При този размер зъбите например са изключително дребни, но пък важни детайли. Наблегнах на официалното облекло и мантиите. Направих и една жена-вампирка, която за мое учудване се хареса най-много на всички деца. Ето и по-близък поглед към основната групичка пред замъка:


         А тук съм събрала някои от другите детайли в по-едър план:


       Самата торта беше двуетажна, като горният етаж беше доста по-висок, за да представлява замъка - около 15 см. По съдържание беше поредната шоколадова с шоколадов крем и банани. Пренасянето й отново беше леко инфарктно, този път заради таксиметровия шофьор със самочувствието на автомобилен състезател, обилния снеговалеж и разбитите малки квартални улички. Едното крило едвам издържа на напрежението, но не се случи нищо непоправимо и успешно пристигнахме на празненството. Две от фигурките все пак се завърнаха в къщи като трофеи на дъщерите ми и доскоро "живяха" на кухненската полица!

Няма коментари:

Публикуване на коментар