вторник, 2 октомври 2012 г.

Какво свързва България, Шотландия и Суринам, или една нестандартна сватбена торта

       Това е първата ми торта, която е предназначена за сватбено парти. Вярно е, че в никакъв случай не е това, което човек си представя като сватбена торта в пълния смисъл на думата -  не е нито особено голяма, нито особено бяла, нито пък особено тържествена! Такава обаче беше моята цел - партито щеше да бъде малко, за около 15 човека, и тортата трябваше да е по-скоро закачливо лично послание към двойката.
       Решението за украсата си има своя история. Сватбата беше между българка и шотландец, и на двойката предстоеше скорошно пътуване в Суринам за дълго време. Трябваше да обединя тези неща по някакъв начин и се съсредоточих първо върху "пътническата" тема. Преди време бях правила торта, представляваща куфар върху картата на света, и сега реших да използвам отново идеята тук. Младоженецът пък щеше да е с шотландска носия. Като добавих още няколко акцента /палмички, лепенки по куфара, рисунки по картата/, се получи ето какво:

Отстрани
Отстрани













Отзад

       Тортата прилича на двуетажна, но всъщност не е. Долният "куфар" е самата торта, а горният е изработен от оризонова смес с бонбони маршмелоуз. Използвах този трик за увеличаване на размера, без да правя прекалено много парчета сладкиш. Рецептата трябваше да избера изцяло по мой вкус и също не беше стандартна - спрях се на една любима изпитана торта - морковената.

       При изработката на фигурките се опитах да постигна известна прилика с младоженците, които видях на снимка. По разбираеми причини не публикувам тази снимка тук. Донякъде имах успех с мъжа - може би заради по-типичните елементи като очила и мустаци, но се опасявам, че булката си приличаше предимно по цвета на косата. Ето фигурките по-отблизо:


       Към тортата трябваше да изработя и сладки в неин стил, които да бъдат "подаръчета" за гостите. При украсата им отново заложих на шотландското каре. Дано само да съм улучила цвета и шарките на клана....

Сладките отблизо
       Сладките бяха опаковани в индивидуални пликчета. По вид бяха от медено тесто, което е най-подходящо за такива "сладки за спомен", тъй като не се чупи лесно след изпичане и дълго време запазва аромата и вкусовите си качества.
       Завършвам тази публикация с пожелание за щастие и успех на двойката в живота и начинанията им и дано моята първа сватбена торта да е направила по-весел празника им!

2 коментара:

  1. Мери, още много сватбени торти ти пожелавам! Страхотно е , когато стартираш с такава нестандартна

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти! Честно казано, предпочитам нестандартните да са повече от стандартните, така ми е по-забавно!

    ОтговорИзтриване