четвъртък, 9 май 2013 г.

Тортата като изненада за любим човек

       В тази и следващата публикация ще спомена за няколко торти, които ми бяха поръчани "тайно", за да бъдат поднесени като изненада. В настоящия случай става дума за две такива, пожелани за любим човек от неговата "половинка"!

       Преди месец-два с мен се свърза една дама, която искаше да поднесе по-специална торта на приятеля си. Точно в този момент бях доста ангажирана, но темата за украсата ме грабна - ставаше дума за водопад, нещо което до момента не бях правила. Веднага ми хрумнаха доста идеи, но бях значително ограничена от желания размер на тортата - максимум за 15 човека. Това не би било проблем за повечето видове декорация, но водопадът сам по себе си изисква височина, която едноетажната торта не може да осигури. Така че определено ставаше дума за малка двуетажна торта - е, в крайна сметка дори не стана чак толкова малка, както ще видите.
       Всъщност един гол водопад не ми беше достатъчен като единствен елемент, още повече желанието на жената, когато обсъждахме тортата, беше да има и две фигури на мъж и жена. Веднага ми хрумна да ги разположа под водопада, скрити под чадър и тази идея се хареса и на двете ни.
       Постигането на височината за осъществяване на идеята всъщност стана по доста лесен начин. Тортата, която направих, беше обикновена двуетажна с по-малък диаметър на етажите и по-малка разлика между тях. При сглобяването обаче горният етаж не беше централно разположен, а застана ексцентрично, на едно ниво с ръба на долния. Така общата височина за бъдещия водопад се получи около 20 см.
       Доста се колебах дали всичко да бъде в тропически стил, с пясък, палми и ярки цветя наоколо, или да е типичен горски пейзаж. В крайна сметка предпочетох гората и ето какво излезе:




        Голяма част от крайния визуален ефект се дължи на оцветяването с въздушна четка. По отношение на нюансите на водата тя няма равна според мен. Както обикновено, аз не я ползвах като единствен начин на оцветяване на фондана, а първо го боядисах целия в основната тоналност, после постигнах желаната крайна гама с аерографа. По-конкретно - първоначалното оцветяване на зелената част беше убито тъмнозелено /резултат от смесване на боите Holly green и Eucalipt на Sugarflair/, което напръсках отгоре с кафяво и зелено. Водопадът беше светлосин, потъмних го допълнително отгоре, а пяната по вълничките направих с помощта на айсинг и плоска четка. Малките светлозелени "тревички" представляват кристална бяла захар, оцветена с няколко капки течна зелена боя.
       Чадърчето се оказа наистина свежа идея и много се хареса от двойката.  Ето и няколко кадри отблизо на фигурките:

Отстрани с чадърчето
От другата страна










  
       Втората торта за днес си има известна предистория. Тя, така да се каже, е поръчана с "ваучер". Когато през миналата година голямата ми дъщеря завърши 4-ти клас, много мислих какво да подаря като израз на огромната ми благодарност към нейната учителка, с която всъщност не се разделях за дълго - тя щеше за голяма моя радост да преподава още следващата есен и на малката. Искаше ми се да й направя торта, но някак нямаше да е удобно да се появя просто така с нея в последния учебен ден и да създам повече неудобство, отколкото удоволствие....Тогава с Боби измислихме идеята за "ваучера" - тя го нарисува и лично й го поднесе, като обяснихме на г-жа Иванова, че може да си го използва при подходящ случай. В интерес на истината се наложи многократно да й напомням за него, тъй като наистина ми се искаше да имам повод да я зарадвам. Такъв случай се яви едва наскоро. Всъщност трябваше да направя торта, с която нейният син да изненада приятелката си.
       Идеята беше да се обединят някои любими за получателката неща и такива от професионалната й реализация /която в случая въобще не беше за пренебрегване/. Проблемът идваше от това, че двата желани основни елемента от украсата не бяха особено лесно съвместими. За да разберете голямото ми затруднение, ще кажа, че те бяха свързани с медийната телевизионна изява и.....камилите! Наложи ми се да извикам на помощ цялото си въображение, за да ги обединя в една торта:


Отстрани
Отстрани











       Може би ще е излишно да споменавам, че на снимката е рожденичката.....
       Фотоапаратите и камерите винаги са ми харесвали като обект за моделиране, така че с видеокамерата нямах особени проблеми. "Тялото", което ми послужи за основа, е от блатове, слепени с крем. Основните трудности дойдоха при изпълнението на камилата.. За съжаление не мисля, че напълно постигнах специфичната камилска глупава физиономия. Тялото и шията са с оризонова основа и покрити с два слоя моделираща маса в пясъчен цвят, оцветена отгоре с въздушна четка в кафяво-черни нюанси.

       С една снимка на камерата от по-близък план ще спра дотук за днес, тъй като темата за тортите като изненади ще има скорошно продължение.....



                                                                  До скоро!

Няма коментари:

Публикуване на коментар