четвъртък, 23 май 2013 г.

Тортата като изненада за любим човек - продължение

       Както обещах, продължавам с още две торти, замислени като подарък за рожден ден на близък човек и запазени в тайна до деня на събитието. Този път те бяха от родители за техните дъщери.

       Първата от тях ми достави голямо удоволствие, докато я обмислях и правех. Темата беше една от любимите ми - Лондон. По начало обичам да пътувам и всякакви туристически дестинации и големи градове възбуждат интереса ми. В съответствие с това обичам и да измислям тортена украса, свързана с такива теми. В случая с Лондон веднага ми хрумнаха доста идеи и до последно не можех да избера някоя измежду тях. Със сигурност щеше да има двуетажен автобус и телефонна кабина, но за останалото се колебаех. Реших да има и чадър като намек за прословутото английско време. В края на краищата, разглеждайки изгледи от града, попаднах на един, който ме вдъхнови. На снимката, на фона на сивите сгради и улична настилка, се набиваха на очи червените образи на автобуса и кабинката, а над всичко това небето беше сякаш току-що прояснило се. Контрастът и простотата на елементите много ми харесаха и реших да имитирам този образ.





       Кабинката бях изработила два дни предварително - всяка стена изрязах поотделно, като страничните части бяха с правоъгълна форма, а предната и задната - с полукръгла горна част. Покривът оставих за после. За целта използвах тестото на Нелка, което е идеално за такива конструкции. Първоначалният цвят беше бял, оцветяването стана след изсъхване, поотделно и от двете страни, с въздушната четка. След пълното изсъхване сглобих конструкцията с помощта на фитили от червено захарно тесто отвътре и айсинг. Когато и това изсъхна, изрязах "покрива" и го поставих да легне върху заоблените части на предната и задната стена. Отново използвах тестото на Нелка, което съхне бързо и не "провисва". Добавих лентички от червена захарна маса по кантовете и дооцветих повторно, където имаше нужда. За съжаление отново не направих снимки на всичко това, въпреки че първоначално имах такова желание....както се казва, пътят към ада е изпълнен с добри намерения!



       Предварително също така направих чадърчето, плоските странични елементи - сградите, виенското колело и автобуса. Покрих със светлосиня моделираща маса и довърших оцветяването с еърбръша. Първоначално предвиждах да има локвички и дъждовни капки, но когато тръгнах да ги правя, резултатът не ми допадна.

Чадърчето

Автобусът и Биг Бен











       Като състав желанията на майката, с която се познаваме от ученическите си години, бяха да е лека, да не е шоколадова, да не е със сметанов крем, да има ядки, но да не е тип Гараш....на пръв поглед трудно изпълнимо желание. Веднага обаче се сетих за морковената торта, която е една от любимите ми, и тя се оказа действително правилният избор, както разбрах впоследствие.


       Втората торта-изненада беше за 30-годишен юбилей. Поръча ми я майката на рожденичката, с която работим заедно. Това, което доста ме объркваше и затрудняваше в този случай, беше фактът, че нямаше ясна концепция за украсата. От една страна, младата жена работеше като представител на лекарствена фирма. От друга страна, по образование тя беше ветеринарен лекар и имаше слабост към кучетата. Това бяха единствените ми опорни точки, освен че бяхме уточнили цветовата гама - пастелно синьо и розово, и породата на кучето - далматинец. Остана много да импровизирам, но в същото време бях относително ограничена в някакви рамки. Затова резултатът, макар и приятен като цяло, може би не е от най-интригуващите - оставям на вас да прецените:



       По липса на друга концепция за дизайн заложих на кутиите с подаръци и празничните елементи, на фона на които разположих далматинеца. Подаръкът отгоре не е част от тортата, а по-обемна декорация.



       По закона на сериите и тази торта беше морковена - втора поред! Но серията се прекъсна по-рано, защото трета такава нямаше....

четвъртък, 9 май 2013 г.

Тортата като изненада за любим човек

       В тази и следващата публикация ще спомена за няколко торти, които ми бяха поръчани "тайно", за да бъдат поднесени като изненада. В настоящия случай става дума за две такива, пожелани за любим човек от неговата "половинка"!

       Преди месец-два с мен се свърза една дама, която искаше да поднесе по-специална торта на приятеля си. Точно в този момент бях доста ангажирана, но темата за украсата ме грабна - ставаше дума за водопад, нещо което до момента не бях правила. Веднага ми хрумнаха доста идеи, но бях значително ограничена от желания размер на тортата - максимум за 15 човека. Това не би било проблем за повечето видове декорация, но водопадът сам по себе си изисква височина, която едноетажната торта не може да осигури. Така че определено ставаше дума за малка двуетажна торта - е, в крайна сметка дори не стана чак толкова малка, както ще видите.
       Всъщност един гол водопад не ми беше достатъчен като единствен елемент, още повече желанието на жената, когато обсъждахме тортата, беше да има и две фигури на мъж и жена. Веднага ми хрумна да ги разположа под водопада, скрити под чадър и тази идея се хареса и на двете ни.
       Постигането на височината за осъществяване на идеята всъщност стана по доста лесен начин. Тортата, която направих, беше обикновена двуетажна с по-малък диаметър на етажите и по-малка разлика между тях. При сглобяването обаче горният етаж не беше централно разположен, а застана ексцентрично, на едно ниво с ръба на долния. Така общата височина за бъдещия водопад се получи около 20 см.
       Доста се колебах дали всичко да бъде в тропически стил, с пясък, палми и ярки цветя наоколо, или да е типичен горски пейзаж. В крайна сметка предпочетох гората и ето какво излезе:




        Голяма част от крайния визуален ефект се дължи на оцветяването с въздушна четка. По отношение на нюансите на водата тя няма равна според мен. Както обикновено, аз не я ползвах като единствен начин на оцветяване на фондана, а първо го боядисах целия в основната тоналност, после постигнах желаната крайна гама с аерографа. По-конкретно - първоначалното оцветяване на зелената част беше убито тъмнозелено /резултат от смесване на боите Holly green и Eucalipt на Sugarflair/, което напръсках отгоре с кафяво и зелено. Водопадът беше светлосин, потъмних го допълнително отгоре, а пяната по вълничките направих с помощта на айсинг и плоска четка. Малките светлозелени "тревички" представляват кристална бяла захар, оцветена с няколко капки течна зелена боя.
       Чадърчето се оказа наистина свежа идея и много се хареса от двойката.  Ето и няколко кадри отблизо на фигурките:

Отстрани с чадърчето
От другата страна










  
       Втората торта за днес си има известна предистория. Тя, така да се каже, е поръчана с "ваучер". Когато през миналата година голямата ми дъщеря завърши 4-ти клас, много мислих какво да подаря като израз на огромната ми благодарност към нейната учителка, с която всъщност не се разделях за дълго - тя щеше за голяма моя радост да преподава още следващата есен и на малката. Искаше ми се да й направя торта, но някак нямаше да е удобно да се появя просто така с нея в последния учебен ден и да създам повече неудобство, отколкото удоволствие....Тогава с Боби измислихме идеята за "ваучера" - тя го нарисува и лично й го поднесе, като обяснихме на г-жа Иванова, че може да си го използва при подходящ случай. В интерес на истината се наложи многократно да й напомням за него, тъй като наистина ми се искаше да имам повод да я зарадвам. Такъв случай се яви едва наскоро. Всъщност трябваше да направя торта, с която нейният син да изненада приятелката си.
       Идеята беше да се обединят някои любими за получателката неща и такива от професионалната й реализация /която в случая въобще не беше за пренебрегване/. Проблемът идваше от това, че двата желани основни елемента от украсата не бяха особено лесно съвместими. За да разберете голямото ми затруднение, ще кажа, че те бяха свързани с медийната телевизионна изява и.....камилите! Наложи ми се да извикам на помощ цялото си въображение, за да ги обединя в една торта:


Отстрани
Отстрани











       Може би ще е излишно да споменавам, че на снимката е рожденичката.....
       Фотоапаратите и камерите винаги са ми харесвали като обект за моделиране, така че с видеокамерата нямах особени проблеми. "Тялото", което ми послужи за основа, е от блатове, слепени с крем. Основните трудности дойдоха при изпълнението на камилата.. За съжаление не мисля, че напълно постигнах специфичната камилска глупава физиономия. Тялото и шията са с оризонова основа и покрити с два слоя моделираща маса в пясъчен цвят, оцветена отгоре с въздушна четка в кафяво-черни нюанси.

       С една снимка на камерата от по-близък план ще спра дотук за днес, тъй като темата за тортите като изненади ще има скорошно продължение.....



                                                                  До скоро!